— Не мога да отрека, Лиа, че имаш добър инстинкт за подходящите оръжия — започна лениво той, докато я оглеждаше.
— За какво говориш? — измърмори тя и се приближи много бавно към него.
— Очаквах да ме накажеш за случилото се в Орегон. Беше неизбежно да поискаш отмъщение. Приех, че ще бъде така, че ще се наложи да го преживея и да продължа напред. Насилих се да мисля, че сцената тази вечер с Харлоу бе достатъчно отмъщение. Само че…
— Ще престанеш ли да говориш по този начин? — прекъсна го разгневена Лиа и размаха ръце. — Не съм замисляла никакво отмъщение.
— Не си, сигурно не си. Решението дойде инстинктивно, нали? Използва единственото оръжие, срещу което съм безсилен. Отказа ми доверието си. Как мога да се преборя с това, Лиа? Как да те убедя, че си ме наказала достатъчно? Как да извоювам обратно доверието ти, за Бога?
Тя го погледна мълчаливо, уловила дълбокото му разочарование. Беше напълно прав. Без да съзнава, беше открила начина да го лиши от окончателната победа.
— Не знам. Корт — прошепна Лиа. — Не знам.
Осма глава
Отмъщение, мислеше си мрачно Лиа на следващата сутрин, докато се опитваше да стане от леглото след безсънната нощ. Това ли бе целта й, когато отказа доверието си на Корт? Нарочно ли го правеше?
Не, каза си тя, докато беше под душа и после, докато си слагаше бяла пола и риза на многоцветно райе. Съвсем не бе толкова просто и безпроблемно, независимо какво й се въртеше в главата. Съвсем не изпита задоволството, което я обзе, когато натри носа на Алекс. Не се появи и веселият смях, нито приповдигнатото настроение, когато видя разгрома на противника. Чувстваше се потисната и нещастна. Много й се искаше нещата между тях с Корт да бяха протекли по различен начин, да бяха продължили по начина, по който започнаха в Орегон.
Само че Орегон бе останал някъде далече и действителността се бе върнала. Лиа закопча тюркоазени обеци, които отиваха на райетата на блузата, и слезе в кухнята, за да закуси. Имаше нещо в мълчанието на Корт, докато я караше към тях снощи, и после, когато я остави пред вратата, което подсказваше, че това бе краят. Нима най-сетне бе приел, че бе невъзможно връзката между тях да продължи?
Обновената търговска улица в центъра на Санта Роза все още дремеше кротко в очакване на началото на пазарния лен, когато Лиа паркира малката си лъскава кола пред книжарница „Брандън“. Въпреки че бе пристигнала рано, Синтия вече бе вътре. Забеляза я в задната част на магазина, когато пъхна ключа в бравата.
— Здрасти, Синтия — провикна се тя от вратата. — Аз съм, Лиа.
— Лиа? Ти какво правиш тук? Не трябваше ли да си във ваканция?
Синтия Долтън, младата чернокожа жена, която работеше на половин ден, се изправи над кашона нови книги, който разопаковаше, и се усмихна изненадана. Беше приятна, с чудесен характер и обичаше книгите.
Късо подстриганата коса й придаваше изтънченост и подчертаваше интелигентните кафяви очи и високи скули. Тази сутрин си бе сложила златните халки, които Лиа и бе направила като подарък за рождения ден преди няколко месеца, и стилен костюм с панталони.
— Върнах се по-рано от Орегон — обясни забързано Лиа, защото никак не й се искаше да обяснява какво бе станало. — Не се притеснявай, тази седмица ще продължиш на пълен работен ден. Така ще мога да се проверя нещата около новия магазин в търговския център.
Работата бе важна за Синтия. Тя бе започнала на половин ден, защото учеше вечерно бизнес администрация в колежа. Лиа знаеше, че тя няма нищо против допълнителните часове.
— Не можа да издържиш дълго, а? — пошегува се Синтия. — Не се притеснявай. Тук проблеми нямаше. Днес щях да сменя изложената отпред фантастика и да извадя новите любовни романи. Знаеш колко много от редовните ни посетители ще приспи пат, за да видят какво сме получили.
Лиа кимна, мина зад щанда и отвори последния брой на „Пъблишърс Уикли“, прелисти го разсеяно и огледа обявите на новите книги.
— Имаше ли много хора?
— Обичайните. Нищо по-различно. Много деца идваха след часовете, но се държаха прилично. Направо са полудели по новата военна игра, която поставихме на витрината.
Лиа вдигна поглед и се усмихна.
— Трябва да вдигнем банкет по случай уникалното решение да включим военни и космически игри. Ти разбираш ли, че те ни докараха нови клиенти? Някои от малките са толкова пристрастени към игрите, колкото и читателите на детективски романи, уестърни и романси. Бог да благослови игривите им сърца!