— На ъгъла има сандвичи — започна Лиа, когато спряха на тротоара. Пое натам, без да изчака съгласието му, ала почти веднага той улови китката й и я задържа.
— Имам по-добра идея — каза тихо, когато тя спря и го погледна любопитно. — Има един нов много приятен ресторант от другата страна на търговския център. Веднъж ходихме с брат ти, ще отидем там.
Лиа се поколеба, защото имаше опасения, че „приятен“ означава с „интимна обстановка“.
— Добре, ти черпиш — съгласи се наперено тя. Корт отново я хвана за ръката и пое в обратната посока, а едрите му крачки я накараха да забърза. — За какво искаше да говорим, Корт?
— Силно впечатлен съм от книжарницата, Лиа. Трябва да си горда, че си успяла.
— В какво съм успяла? — намръщи се тя, объркана от възхищението в гласа му.
— В малкия бизнес — усмихна се той и я погледна, докато вървяха към ресторанта. — Май имаш добър усет и си предприемчива.
— Ти затова ли дойде днес? За да провериш дали разбирам от бизнес? За да разбереш доколко представлявам заплаха за „Брандън“, след като държа половината ли? — попита мило Лиа, докато ги водеха към масата им.
Корт затвори очи и си пое дълбоко дъх.
— Не. Казах го съвсем искрено, без тайни помисли. Наистина съм впечатлен. Това бе просто комплимент от един бизнесмен към друг. Ако искаш го приеми, ако не искаш, недей.
Тя го погледна, докато посягаше към менюто. Той говореше сериозно. В този момент Лиа усети, че бе готова да му помогне да постигнат примирие.
— Добре, Корт. Ще го приема по начина, по който твърдиш, че е направен — заяви спокойно тя.
— Благодаря — отвърна сухо той. Наблюдаваше я така, сякаш й нямаше доверие. — Искаш ли чаша вино?
— Чудесно. — Дадоха поръчките си и Лиа чак тогава усети, че бяха седнали в малко уютно сепаре. Отново усети напрежението, което витаеше винаги, когато бяха заедно, независимо от обстоятелствата. — За какво искаше да говорим, Корт? — попита тихо тя и вдигна изстуденото шабли в чашата.
— Знаеш много добре каква е темата — заяви тихо той и я погледна. — Трябва да решим какво ще нравим.
— Много просто. Всеки отива да си върши работата. И на двамата ни предстои по половин работен ден.
— Лиа!
— Добре, добре — извини се тя и пръстите й бързо завъртяха чашата. — Няма ли да ми кажеш какво искаш от мен? Снощи бях готова, напълно готова да ти дам каквото искаше. Само че ти поиска повече, отколкото…
— Да, Лиа — прекъсна я троснато Корт. — Искам много повече. Нима не разбираш?
— Не се отказваш, а, Корт?
— Любима, изслушай ме! Няма да се откажа от онова, което беше между нас в Орегон!
— То си отиде, Корт.
— Не е вярно. Когато си в прегръдките ми…
— Моля те! Не говори така! Притесняваш ме! — изсъска тя и се изчерви. — Намираме се в ресторант, има хора!
— Извинявай, но ти правиш нещата толкова трудни — измърмори той и отпи глътка вино. Златистокафявите му очи я наблюдаваха напрегнати. — Нима не виждаш какво ми причиняваш с този глупав план за отмъщение? Държиш ме на въже, на което не му се вижда краят! Дори да измислиш някой спорт за наказание, нещо, което може да бъде свършено и с него да се приключи, ще се справя. Само че да ми кажеш, че вече ми нямаш доверие…
— А какво да направя? Да ти кажа, че миналото си е минало ли? Да забраня онова, което се случи, и да се преструвам, че нямам причина за недоверие ли? — изсъска ядосана Лиа.
— Да!
— Как така да? — ядоса се още повече тя.
— Можеш да го направиш, ако ме обичаш — прошепна той разпалено с пламнали очи.
Лиа застина ужасена на мястото си. Не, искаше й се да изкрещи. Не! Не те обичам. Как мога да те обичам? Само че думите не идваха. Бяха се заклещили в гърлото й и тя разбра, че няма сили да ги каже.
— Искаш прекалено много, Корт — прошепна решително накрая.
— Така ли? Повече, отколкото щеше да ми дадеш, ако не бе научила как съм те подвел ли? Повече, отколкото щяхме да споделяме, ако все още бяхме в Орегон ли?
— Никога няма да разберем, нали? — отвърна рязко Лиа.
— Напротив, по дяволите! Ще разберем! Ще открия начина, дори това да ме съсипе!
— Защо си толкова разстроен? — попита войнствено тя. — Ще ти дам дума, че няма да се меся в „Охранителни системи «Брандън»“. Какво става? И ти ли ми нямаш доверие?
— Колко пъти трябва да ти казвам, че това няма нищо общо с бизнеса на Кийт? Става въпрос за нас двамата Лиа. Дай ми шанс, по дяволите. Нека не съсипваме всичко между нас, защото си ми ядосана. Това е незряло!
— Значи сега се държа като дете — отвърна тя и изви едната си вежда. — Не се защитаваш много умело, Корт. Нито една жена не обича да й казват, че е незряла.
— Дори когато това е истината ли? — отвърна той.