— Най-вече тогава! Само че това не е истината, нали? Ако наистина се държах като глупаво лете, щях да ти позволя да ме убедиш да забравя всичко, което се случи. Щях да те оставя да ми връчиш един чифт розови очила. Зрялата жена в мен се уча от грешките си, Корт. Тъкмо защото съм зрял човек, подхождам предпазливо към непознатите!
— Ала ти ясно показваш, че трябва по някакъв начин да се докажа пред теб, преди да ми дадеш шанс! Как трябва да постъпи мъжът? Вече няма дракони, за да отида да сразя един в твоя чест! Нямам какво да ти дам, за да се убедиш, че не си ме преценила правилно. Кажи ми какво трябва да направя!
Лиа се намръщи заради строгостта в гласа му, а и нямаше представа как да подходи към него, докато бе в това настроение. Той бе ядосан, нетърпелив, раздразнителен и бе решен да промени мнението й. Имаше чувството, че седи върху буре с барут.
— Доверието е нещо много крехко, Корт — започна тя предпазливо, — ще трябва време…
— Колко време? — прекъсна я веднага той, наблягайки на всяка дума.
— Повече, отколкото си готов да посветиш на проекта!
— Кажи ми!
— Не знам — изпъшка Лиа и се зачуди как стана така, че започнаха подобен разговор. — Сигурно трябва да се опознаем отново…
— Не — заяви категорично Корт. — Можеш да ми дадеш още един шанс — продължи веднага той и разряза репичката в салатата с такъв замах, сякаш зеленчукът се канеше да го нападне.
— Това пък какво трябва да означава? — попита тя.
— Точно това, което казах.
— Корт!
— Вечеряй с мен у нас утре вечер — настоя напрегнато той и Лиа забеляза в очите му молба. — Прекарай известно време с мен. Нека ти покажа, че все още съм мъжът, в когото се влюбваше в Орегон.
— Кой е казал, че съм влюбена в теб? — попита разгневена тя.
— Мъжът, в когото щеше да се влюбиш, ако той не се бе оказал мръсник, на когото не можеш да разчиташ — обясни мрачно Корт и стисни вилицата. — Моля те, Лиа.
Тя се колебаеше.
— Обещаваш ли да не се опитваш да ме прелъстяваш? — прошепна замислена.
— Не — призна незабавно той, без да крие задоволството си.
— Тогава няма да стане!
Корт си пое рязко дъх.
— Лиа, вечеряй с мен и обещавам да не те насилвам да спиш с мен или да правиш, каквото не желаеш. Повече от това не мога да обещая. Не че ти имаш нужда от подобно обещание — продължи той, без да крие раздразнението си. — Винаги можеш да използваш безотказното си оръжие, ако нещата станат прекалено сложни.
— Липсата ми на доверие ще бъде ли достатъчна, за да те спре, ако стигнем до същото положение като снощи? — Тя присви скептично очи. Снощи Корт може и да бе спрял да я люби от раздразнение, или защото се ядоса, че Лиа не му помага да спечели пълна победа, но това съвсем не бе гаранция, че щеше да стане така и следващия път.
— Знаеш още от самото начало, че няма да ти се натрапя — заяви гордо той. — Не го направих в Орегон, няма да го направя и тук. Поне толкова доверие бе трябвало да ми имаш.
Тя го гледаше и си каза с известно неудобство, че бе прав. Можеше да я вкара в леглото си онази нощ в котела, същата нощ, когато подписа договора. Тогава всичко между тях бе ясно и безпроблемно и Корт лесно щеше да преодолее съмненията й. Това бе самата истина, призна Лиа.
— Добре, Корт. Ще дойда на вечеря у вас.
Ъгълчетата на устата му се вдигнаха неочаквано и познатите весели искрици затанцуваха в очите му.
— Първата стъпка винаги с най-трудната, любима — успокои я той. — Ще се погрижа да не съжаляваш.
Когато час по-късно Лиа се върна. Синтия вдигна изпълнените си с любопитство черни очи.
— Не питай, Синтия — посъветва я сухо Лиа. — Самата аз не разбирам.
— Да не бе той да е причината, поради която прекъсна почивката си в Орегон? — сети се проницателната й приятелка.
— Точно така — призна навъсената Лиа.
— Той ми хареса, Лиа.
— И на мен. Поне в началото.
Синтия й бе добра приятелка и знаеше кога да настоява с въпросите и кога да замълчи. И двете жени се заеха с работата си и повече не споменаха и дума по този въпрос.
Не бе обвързана, повтаряше си Лиа на следващия ден, когато слагаше бутилка вино в плик и се настаняваше в колата.
Беше обула чифт прави джинси с навити крачоли, защото й бяха дълги. Тъмната й плитка бе прехвърлена върху яркожълта блуза, на врата й блестеше златен медальон.
Когато беше приела поканата на Корт за вечеря, не се бе обвързала по никакъв начин. А и много й се искаше да прекара вечерта с него, помисли си нещастно тя. Беше готова да приеме очевидно лъжливите му думи, защото така имаше извинение, за да се срещне с него.
Въпреки това щеше да настоява той да спазва обещанията си, каза си твърдо Лиа, когато паркира пред дома му. Нямаше да му позволи да я примами тук и след това да я прелъсти! Ако търсеше истинска връзка, трябваше да се постарае!