— Аз не бих го нарекъл така — измърмори Корт и очите му заблестяха в златно. — Доколкото си спомням, идвах да те взема, защото имахме среща.
— Разговорът не ми харесва. Винаги познавам, когато търпението ти е на изчерпване. Корт. В момента губиш почва под краката си — заяви тя, обърна се към огъня и прехвърли едната си ръка през облегалката на стола.
— Жалко — отвърна бавно той и я погледна. — Тази вечер имам намерение да бъда особено търпелив. Защо не дойдеш при мен, за да ти покажа?
Лиа обърна глава, когато чу замечтания му глас и срещна погледа му.
— Какво искаш да ми покажеш. Корт? — въздъхна тя и усети лекото подръпване на златните вериги.
— Колко търпелив мога да бъда — отвърна тихо той и в очите му припламнаха искри. Не помръдваше, ала на нея й се струваше, че бе протегнал ръка, за да я привлече по-близо. — Помниш ли как беше в Орегон, любима? Нямаше натиск, нямаше изисквания, освен онези, които ти беше измислила. Имаш думата ми. Дори няма да дойда, за да те привлека до себе си. Ще следвам твоята крачка.
Девета глава
Лиа забеляза безпокойството в думите и погледа му, изправи се и се приближи до огъня. Не чу кога бе станал, за да застане зад нея, но го усети. Можеше да я прегърне през кръста и да я привлече до себе си, ала не го стори.
— Знаеш ли колко много ми се иска да те любя, Лиа? — попита той с глас, станал дрезгав от желание.
Усети по гръбнака й да преминава тръпка и тя остана неподвижна, очите й съсредоточени в пламъците.
— Мислех, че искаш първо да чуеш думите. Корт. Мислех, че искаш да знаеш доколко ти имам доверие — отвърна, като изговаряше ясно всяка дума, защото знаеше, че ако той протегнеше ръка, щеше да потрепери при докосването му. Сигурно и Корт го знаеше. Всеки път, когато я докосваше, ставаше все по-безсилна, мислеше си замаяна Лиа.
— Не можеш ли да го кажеш, Лиа? — попита той с плътния си глас и наведе глава, за да я докосне с устни по врата.
Тя трепна точно както предполагаше, че ще стане, но така и не успя да си наложи да отстъпи настрани от надвисналата опасност.
— И да ти поднеса победата на сребърен поднос ли? — попита, усетила възбудата му и силата, с която се владееше. Усети и собствената си възбуда и изведнъж стана по-смела и дръзка.
— Не става въпрос за победа или предизвикателство — прошепна Корт, след като отново докосна врата й. Бе усетил трепета й. — Когато го разбереш, ще знаеш, че с ината си нараняваш и двамата.
Ръцете му се плъзнаха към кръста й, останаха там, ала без да настояват да се отпусне на него. Тя бавно се обърна срещна погледа му.
— Наранявам ли те, Корт?
— Подлудяваш ме! — изръмжа той, преди да положи на устните й лека въздушна целувка. — Да, чувствам се наранен!
Сякаш по своя воля ръцете й обвиха врата му, а тялото й потърси топлината на мъжа, който разпалваше сетивата й толкова лесно. Тази вечер беше в безопасност, каза си Лиа. Корт нямаше да посмее да я притиска отвъд границите, които сама бе поставила. Нямаше да застраши бъдещата си победа. Дали?
Ето че я подвеждаше отново, устните му бяха ласкави, нежни, изкусителни. Тялото й се отпусна до неговото. Лиа усети как ръцете му се плъзват по гърба й, за да търсят по-интимно местенце. Той бе застанал леко разкрачен, докато привлече долната част на тялото й към своето, за да я накара да усети топлината му. Тя изпъшка до устните му, разтвори своите и привлече езика му навътре.
— Лиа! — Прошепна името й дрезгаво, когато тя се притисна в него и усети как ръцете му я приласкават. Отдръпна глава, потърси загорялото му гърло и го усети как трепери, докато тя обсипваше с целувки местата, открити от разкопчаната зелена риза. Колко й беше приятно, осъзна Лиа. Обичаше да го докосва, да го усеща до себе си, обичаше отклика му… — Ти наистина си решила да ме побъркаш, нали? — изръмжа Корт и пръстите му се впиха еротично в дупето й.
— И какво, ако е така? — предизвика го тя, разпалена от аромата му и приятното усещане да е до него.
— Май ще трябва да изтърпя наказанието — пошегува се той тихо.
Корт отстъпи крачка назад и се отпусна на канапето, подръпвайки я нежно, за да се отпусне върху него.
Срещна очите му, съзря силното мъжко желание и веднага откликна. Бавно наведе глава и го целуна прелъстително, жадно и усети как потръпва под нея.
Ръцете му я притиснаха още по-силно, той протегна крака и Лиа се отпусна между тях. Желанието й ставаше все по-силно, докато проследяваше извивката под яката на ризата му. Бе така погълната от опита си да разкопчае следващото копче на ризата му, че не забеляза кога ръцете му се бяха плъзнали под жълтата блуза.