И ето че неочаквано пръстите му обхванаха гърдите й, откриха чувствителните зърна и тя разбра, че сутиенът й бе разкопчан. Докосването му й подейства като електрически шок и я върна към действителността.
— Корт, аз не…
— Тихо, Лиа — въздъхна той и пръстите му се плъзнаха под тежките гърди, докато палците описваха кръгове около връхчетата. — Така трябва да бъде между нас. Знаем го и двамата, още от самото начало.
— Корт, няма да ти позволя да ме отведеш в леглото си! — извика тя, почти умолително.
— Сигурна ли си? — усмихна се накриво той и част от типичната му арогантност я стресна.
— Каква победа само ще бъде! — подразни го отчаяна, усетила, че бе попаднала в дълбоки воли.
— Защо реши, че не желаеш? — попита грубо Корт и очите му блеснаха гневно. Пръстите му отново подхванаха играта с гърдите й, Лиа потръпна и в очите му блесна задоволство.
— Може и да ме караш да тръпна — заяви тя, — ала няма да си осигуриш желаната победа, като ме накараш по този начин да призная, че отново ти имам доверие, нали? Мисля, че обичаш победите ти да бъдат пълни, нали така, Корт Тримейн, или ги предпочиташ частични!
В очите му се появи опасен блясък и Лиа почувства силния мъжки инстинкт, който искаше да се пребори с дразнещите й забележки.
— За жена, която не иска да я приемам като предизвикателство, много успешно ми подхвърляш ръкавицата — изръмжа предупредително той. — Какво ще направиш, ако все пак реша да я приема?
Ръцете му се свиха със стоманена сила около кръста й тя знаеше, че дори да иска, няма да успее да помръдне.
— За какво говориш? — попита Лиа и усети как я бодна страх.
— Ами ако преценя, че няма смисъл да чакам думите и приема само онова, което ми предлагаш? А ти ми предлагаш много, Лиа — напомни й Корт с груб глас. — Преди две вечери беше готова за мен! Може би трябваше да стигна по-далече. Още няколко минути и щеше да си готова да кажеш всичко, което исках да чуя!
— Нямаше защо да се притеснявам, нали? — отвърна дръзко тя. — Ти ясно показа, че единственият начин, който ме желаеш, е онзи, който ще се отрази най-благоприятно на егото ти! Когато ме откара до нас, беше побеснял. С удоволствие щеше да ме изриташ навън, ако не чувстваше длъжен да ме закараш до нас!
— Да не би това да те притеснява, любима? — въздъхна той и част от нетърпението му се стопи. — Да не би твоето его да е било наранено, когато прекъснах заниманията ни, облякох се и те откарах у вас?
— Нямам представа до какви блестящи заключения си стигнал по отношение на поведението ми — започна ядосана Лиа, тъй като никак не и хареса посоката на разговора.
— Да не би да мислиш, че онази вечер ми беше лесно? — опита се да я успокои Корт и посегна към плитката й, докато се усмихваше развеселен. — Не усети ли колко ми беше трудно да те отведа у вас? Нямаш представа как прекарах остатъка от нощта. Зяпах тавана и си повтарях колко хубаво щеше да бъде, ако в този момент бе в прегръдките ми. Мислех си за меките ти гърди, как зърната ти набъбваха пол пръстите ми също като розови пъпки, готови да се отворят. Да не би да си мислиш, че не съм страдал, докато си спомнях пламъците в очите ти, топлината на бедрата ти до моите…
— Корт! — изписка тя, цялата пламнала от смущение при тези любовни думи. От очите му струяха златни и замъци.
— О, да, снощи страдах много, ако това те притеснява увери я тихо той. — Как само ми се искаше да те обвържа със златни вериги и да слушам сладките звуци, които издаваш, когато те любя.
— Само че не ме желаеше чак толкова, че да ме имаш при моите условия. Искаш първо да ти се отдам цялата — отвърна обвинително Лиа.
— Може и така да е — примири се Корт и притисна лицето й между дланите си, за да го вдигне към своето. — Може би искам да бъда по-сигурен в теб. Толкова ли е странно?
— Да се чувстваш сигурен в някой не е същото като да… да изискваш пълно отдаване.
— В нашия случай — заяви той, като привлече устните и към своите, — може и да е!
Покори я със силата на страстта си, неспособен да овладее всепоглъщащото желание, което потискаше. Тя усети надигащите се в него чувства и й се прииска да извика. Само че устните й бяха пленени.
С едно движение я притисна с тежкото си тяло и Лиа остана под него. В следващия миг той се отпусна върху нея и започна да разкопчава жълтата блуза.
— Корт, недей!
— Какво става, Лиа? — прошепна до гърлото й, докато ръцете му се местеха към гърдите й. — Този път няма нужда да се съпротивляваш. Няма да настоявам за признания във вечна любов и доверие.