Лиа вдигна рязко глава и се взря в топлите му златни очи.
— Корт…
— Хайде, Лиа — подкани я внимателно той и се изправи. — Време е да се прибираш.
Тази нощ лежа будна дълго и много мисли. Доверие. То бе в основата на всичко. Не можеше да отрече, че между тях с Корт имаше силно физическо привличане. Инстинктивно усещаше, че сцени като тази, която току-що преживя и онази от предишната вечер ще се повтарят безкрайно, докато единият не отстъпи и не прояви разбиране и готовност да се обвърже.
Беше ли обвързването, което Корт искаше от нея, същото като онова, което тя искаше от него? Беше се доверила на Алекс Харлоу веднъж и бе изпитала унижението да бъде използвана. Корт Тримейн бе единственият друг мъж, успял да спечели доверието й до такава степен.
Доверяваше ли му се? Той щеше да я направи своя тази вечер. Защо спря? Толкова ли важно бе за него да разчита на пълната й обвързаност? Нима искаше да му се доверява, защото имаше нужда от нея?
Спокойно и хладнокръвно Лиа накара онази част от ума си, която все още разсъждаваше логично и трезво, да се съсредоточи над проблема, пред който бе изправена. Шарките, които лунните лъчи чертаеха по тавана, се промениха няколко пъти, преди да открие решението.
Трябваше да се откъсне от „Охранителни системи «Брандън»“, за да не я свързва Корт Тримейн с фирмата, разбра накрая тя. Трябваше да открие начин да провери дали той щеше да продължи да се интересува от нея, ако тя не бе свързана с този бизнес. Може би тогава можеха да започнат отначало.
Ами какво щеше да стане, ако скъсаше всички връзки с „Брандън“ и се окажеше, че Корт загуби интерес към нея?
Лиа затвори очи, щом си представи колко нещастна щеше да се почувства, ако станеше така след това си наложи да бъде по-решителна. Нямаше друг начин да разчисти пътя между себе си и Корт. Ако имаха друг шанс, тогава тя щеше да предприеме първата крачка.
— Налага ми се да отскоча до „Брандън“, за да се видя с брат си, Синтия — заяви Лиа на следващия ден, когато влезе в книжарницата — ще удържиш ли фронта още малко?
— Естествено. Знаеш, че съм свободна цялата седмица — засмя се Синтия и подаде на шефката си чаша кафе.
— След около половин час ще бъде на работа — отбеляза Лиа и пое с благодарност чашата кафе, а след това се настани на един от високите столове зад щанда. Приглади джинсовата пола, комбинирана с пепитена блуза в бяло и червено, и се усмихна мрачно. — От известно време престанах да се отбивам неочаквано в апартамента му особено рано сутрин.
— Искаш да кажеш, след като на няколко пъти вратата отварят различни дами ли? — засмя се Синтия.
— Кажи ми, Синтия, защо всичките до една са блондинки? — оплака се Лиа и се замисли за разговора си Корт на партито. — И всичките си приличат. Не съм сигурна дали брат ми успява да ги различи. Изражението в очите им е винаги еднакво!
— Брат ти е достатъчно умен — увери я Синтия с много съчувствие. — Когато му дойде времето да стане сериозен, ще си избере жена, която ще бъде в състояние да мисли не само в леглото, а и извън него.
— Надявам се. — Побъбриха си още няколко минути, докато пиеха кафе и Лиа погледна часовника си. — Трябва да вървя, ако искам да хвана Кийт, преди да се пъхне в някое съвещание или нещо такова. Знаеш номера, ако ти потрябвам.
— Добре. Не се тревожи за книжарницата. Ще ти звънна ако има нещо.
— Няма страшно. Просто ми е приятно да си мисля, че от време на време има полза и от мен — усмихна се Лиа и се отправи към вратата.
Усмивката й угасна, когато се качи в колата си. Бе се отбила в книжарницата единствено за да си даде малко време. Истинската й работа тепърва предстоеше и нямаше смисъл да отлага повече.
Обзета от чувството, че сама се бе запътила към съдбата си, тя се вля в ранния трафик и се отправи към офиса на „Брандън“.
След няколко минути кимна усмихната на секретарката и влезе в убежището на брат си. Все още я бодваше, когато си спомняше как баща й бе седял в този кабинет. Само че тъгата не се бе задържала дълго. Кийт бе заел кабинета няколко месеца по-късно и спомените не я измъчваха така натрапчиво.
— Добро утро, Лиа, какво става? — попита весело Кийт и отвори папката, която преглеждаше. — Забавляваш ли се е новия ми консултант?
— Странно, че го споменаваш — започна сухо тя.
— Май Корт трябваше да е тук, за да се справи с тази работа.
Кийт погледна предпазливо сестра си. Умните братя се научават отрано да усещат настроенията на сестрите си, каза си мрачно Лиа. А Кийт, както отбеляза Синтия, бе достатъчно умен.