— Няма нужда — отвърна спокойно тя и се настани на ниския стол. — Трябва да си поговорим, брат ми.
— Последния път, когато ме нарече „брат ми“, поиска мотора ми — спомни си Кийт. — Върна ми го с изкривено колело.
— Моторите са опасни — измърмори Лиа. — Радвам се, че прояви достатъчно здрав разум и не си купи нов.
— Интересите ми се промениха.
— И аз така забелязах. Днес не съм дошла да искам — уточни бързо тя, кръстоса крака и размаха небрежно крак.
— Да не би да си дошла да ме нарежеш на парчета, задето не те спасих онази вечер, когато Корт те преметна през рамо? — опита се да познае той и изви едната си вежда.
— Не, въпреки че всеки безпристрастен наблюдател би казал, че имам право да го направя — отвърна Лиа и зелените й очи блеснаха гневно.
— Повечето безпристрастни наблюдатели щяха да проявят достатъчно здрав разум и да разберат, че не бива да се намесват в подобни моменти — отвърна без колебание Кийт. — Сигурна ли си, че не искаш да повикам Корт? Той обикаля фабриката, ала ще му пусна съобщение по пейджъра — предложи с надежда Кийт.
— Казах ти, че с теб трябва да поговорим, Кийт.
— Добре, казвай — въздъхна примирено той. — Слушам те.
— Дойдох, за да ти дам нещо. — Тя го погледна изпитателно, за да прецени реакцията му.
— Какво? — Той не гореше от нетърпение да получи подарък, реши Лиа и се усмихна вътрешно. На това му казва умен брат.
— Дяловете ми от „Брандън“.
— Моля? — попита удивен Кийт. — Защо, по дяволите, ще го правиш? — Той се приведе напред и подпря лакти на махагоновото бюро, а зелените му очи се впиха в нея.
— Знаеш, че никога не съм се интересувала истински от дейността на фирмата.
— Да, но…
— След като вече си наел достатъчно опитен човек, който ще ти помогне да вдигнеш фирмата на крака, нямаш повече нужда от „безмълвния“ ми принос.
— Това е част от наследството ти, Лиа, татко ти го е оставил!
— Не го искам и не ми е необходимо. На теб тази работа ти идва отвътре, Кийт. Според мен ще се справиш блестящо.
— Татко е искал и ти да имаш дял! — опита се да протестира той и замахна безпомощно с ръка.
— Той ми помогна достатъчно, когато започвах своя бизнес, нали не си забравил?
— Това беше заем, а ти му го изплати.
— Нямаше лихва — напомни му с усмивка тя. — Освен това ми го даде по време, когато нито една банка нямаше да го направи. Остават и парите от продажбата на къщата, които си разделихме. Повярвай ми, Кийт, напълно доволна съм от наследството си.
Брат и я погледна замислен и нервно забарабани с химикалката по бюрото.
— Тази работа има нещо общо с връзката ти с Корт, нали?
— Как позна? — усмихна се подигравателно Лиа. — Това може да се окаже краят на връзката ми с него.
— Надяваш се обаче да не стане така, нали?
— Това си е моя работа, Кийт. Аз задавам ли въпроси за блондинките?
— Да!
— Лъжец. Не съм те питала нищо от цяла вечност — обиди се тя.
— Лиа, не знам какво си намислила, но…
— Не се притеснявай, Кийт, знам какво правя. Наистина не искам дяловете от „Брандън“. Трябваше да ти ги прехвърля още преди месеци — добави искрено тя. Бръкна в кожената чанта. — Донесох всички необходими документи. Така ще можем още днес да приключим.
— Сигурна ли си, Лиа? — попита бавно Кийт и погледна внимателно лицето й, докато подписваше.
— Да, ала има още една дреболия — обясни бавно тя.
— Знаех си аз! — стисна нещастно зъби той.
— Искам да обясниш много ясно на Кортланд Ганън Тримейн, че повече няма защо да се интересува от мен — заяви решително Лиа и усети как я разкъсва болка.
— Това било значи — въздъхна Кийт и кимна с разбиране. — Ти си пълна глупачка, Лиа. Той иска да се ожени за теб.
Тя трепна.
— Пред мен не е споменавал и дума за брак.
— Като те знам каква си, едва ли си му дала възможност! Сигурно още си му бясна, задето те е подвел в Орегон.
— Той ти е разказал? — попита Лиа и не може да повярва.
— Да, разказа ми и мисля, че си ужасно глупава, щом още мислиш за това.
— Ти би ли се доверил на човек, постъпил по този начин с теб? — изсъска гневно тя.
— Зависи за кого става въпрос. На Корт бих се доверил — заяви Кийт.
— Ти си заслепен от твоя герой! — обвини го Лиа, скочи и се отправи към вратата. Погледът й попадна на празната стена. — Къде си сложил картината ми? — попита любопитно тя.
— Корт ми я поиска — отвърна Кийт, докато наблюдаваше внимателно лицето й. — Закачил я е в своя кабинет.
— Така ли? — Лиа не успя да скрие изненадата си.
— Аха. Май му е приятно да гледа жертвата си и да злорадства — подхвърли заядливо той.