Тя тресна вратата на офиса.
Десета глава
Не се изненада, когато вечерта някой звънна. Корт не беше страхливец. Имаше чувството, че предстои да се случи някакво нещастие, когато се надигна от канапето и се отправи към вратата.
Той бе застанал на прага, все още в делови костюм и тъмна вратовръзка, златисто кестенявата му коса влажна от дъжда. Кафявите му очи блестяха.
— Добър вечер, Лиа — поздрави любезно Корт и се облегна на касата с длан. — Доколкото разбрах, днес си свършила доста работа.
— Просто се погрижих за някои делови въпроси — отвърна високомерно тя, въпреки че сърцето й биеше до пръсване. Защо бе дошъл, да й се подиграе или да я ухажва?
— И аз така разбрах. Облечи се, ще те заведа на вечеря.
Щом чу заповедническите нотки в гласа му, Лиа се напрегна.
— Не съм много гладна.
— Тогава ще те нахраня насила. Отиваме на вечеря, Лиа, тъкмо ще обсъдим бъдещето. Не си прави труда да се съпротивляваш, защото вази вечер не съм в настроение да търпя ината ти.
— Какво става? Не можеш ли да кажеш още сега защо си дошъл? Едва ли ще отнеме много време! — предизвика го смело тя.
— Ще ти дам същия избор, както онази вечер на партито — започна любезно той. — Или ще отидем хванати за ръце, или ще те преметна през рамо.
Лиа изпъна гърди и го погледна гневно. Какво му пречеше да каже веднага? Какъв бе смисълът да си губят времето? Или се интересуваше от нея, или не. Беше съвсем просто.
— Добре — съгласи се презрително тя. — Щом иска да бъде така.
— Така искам — увери я Корт, въпреки че в очите му заблестя усмивка.
Лиа не каза и дума по време на краткото пътуване близкия ресторант, а той не започна разговор, докато не влязоха и не поръчаха нещо за пиене.
— Имах нужда да пийна — измърмори доволно след няколко минути, когато отпи от скоча и се отпусна назад на стола. Беше свалил сакото и бе разхлабил вратовръзката си. Приличаше на обикновен бизнесмен, решил да се отпусне след тежък ден в офиса, каза си Лиа и едва потисна желанието си да го погали по ръката.
— Добре ли спа снощи? — попита мило той.
— Не ставай смешен — отвърна троснато тя.
— И аз така. Сигурно часове наред си се взирала в тавана и си мислила — продължи Корт.
— Говорил ли си с Кийт? — попита Лиа студено и пръстите й стиснаха чашата.
— Днес следобед. Значи най-сетне си решила да му прехвърлиш дяловете си. Трябваше да го направиш много отдавна.
— Така щеше да е много по-лесно, нали?
— И още как! — Той вдигна чашата и отпи отново.
— А ти имаш талант да откриваш най-лесния път към целта! — продължи саркастично тя и също отпи.
— Опитвам се — съгласи се скромно Корт, докато я наблюдаваше през полупритворени клепки. — Въпреки това изпитвам истинско възхищение към твоя талант в това отношение.
Лиа го погледна рязко.
— Това пък какво трябва да означава?
— Означава, че премахна единствената пречка, пред която аз бях безсилен. Ако те бях помолил да прехвърлиш дяловете си в „Брандън“, ти щеше да бъдеш сигурна, че съм решил да те елиминирам по този начин.
— А ето че аз свърших тази работа вместо теб — заключи със смръщени вежди тя.
— Защо? — попита тихо той.
Лиа махна с ръка, защото не знаеше какво да обясни.
— Аз… Не исках да ме приемаш като препятствие, което трябва да преодолееш, за да имаш контрол над „Брандън“.
— Интересно, колко време ще ти трябва, за да разбереш какво означава това, че си се отказала от правата си в „Брандън“ — подхвърли замислен Корт. Тя се намръщи учудена. — Не разбираш ли какво доверие ми оказваш, любима? — усмихна се едва забележимо той.
— Няма такова нещо! Просто реших да се откажа от глупавата игра, която играем! — опита се да възрази Лиа.
— Значи си оставила малкия си брат в лапите ми — отбеляза тихо Корт.
— И какво лошо има? Ти да не би… О!
— Именно. Кога най-сетне ще спреш да си въобразяваш, че кроя някакви черни мисли за „Брандън“? Кога прецени, че ще изпълня моята страна от договора и няма да се възползвам от Кийт? — Тя изви поглед и прехапа долната си устна. — Сега вече сме само двамата — продължи тихо той. — Ти беше така любезна да премахнеш единственият фактор, който усложняваше нещата, и да освободиш пътя за шантавата ни връзка!
— Все още ли става въпрос за предизвикателство, Корт? Още ли искаш да ме отведеш в леглото, за да ми докажеш нещо? Не остана нищо за покоряване. Аз те лиших от наградата, когато прехвърлих дяловете си на Кийт. Играта свърши.
— Играта не е свършила, докато не признаеш, че ми принадлежиш! — изсъска той и стисна силно чашата, сякаш едва сдържаше избухването си. — А ти си моя, Лиа Брандън. Прочетох го в сребристозелените ти очи още първата вечер, когато те поех в прегръдките си на дансинга! Единствената трудност бе да те накарам да го признаеш!