— Как е възможно да си толкова самоуверен! — избухна тя, обзета от внезапен гняв.
— Предпочитам в бъдеще да съм спокоен, че си само моя.
— Много ти се иска, нали? Само така ще успееш да задоволиш ненаситното си его, като ме накараш да призная, че съм само твоя?
— Да, доста ще ме поуспокои — съгласи се мрачно Корт. Бе очевидно, че полага огромни усилия да овладее нетърпението си. Около устата му се бях врязали бръчки, а решителността му бе осезаема.
Само като го погледне човек, му става ясно, че никога няма да се откаже, след като е бил изправен пред някое предизвикателство, каза си нещастно Лиа. Трябваше да съобрази още от началото, че като прехвърли дяловете на брат си, нямаше да постигне нищо. Не, напротив, нещо се бе променило.
Той бе наясно, че я иска и бе решен да я направи своя. Поне сега знаеше, че я иска за себе си, а не за да си гарантира сигурността в „Брандън“.
— Ако си въобразяваш, че след като прехвърлих дяловете от фирмата, ще скоча в леглото ти веднага щом проявиш някакъв интерес към мен, значи много се лъжеш — заяви тя с горчивина. Поне вече не бе предизвикателство, непосредствено свързано с „Охранителни системи «Брандън»“!
— За двама сравнително интелигентни хора, май имаме доста проблеми да се разберем — отвърна не по-малко ядосано Корт.
— И какво предлагаш?
— Предлагам — отвърна той сравнително спокойно с блеснали очи, — да ме оставиш да направя всичко много по-лесно.
— Как — попита подозрително Лиа. — Нямам намерение да спя с теб като единствения начин за „общуване“!
— Още от самото начало знам, че гордостта ти е основния проблем — каза успокояващо Корт. — Знам, защото много си приличаме. При същите обстоятелства и аз щях да реагирам по същия начин.
Тя се почувства като заек, помилван от вълк.
— Много си щедър — промълви сухо.
— Мисля, че днес си се опитала да постигнеш нещо, като си прехвърлила дяловете си на Кийт. Искала си да се увериш, че интересът ми към теб не е заради бизнеса. Готов съм да ти докажа, че е така.
— Да не би да си готов да проявиш разбиране към гордостта ми? — пошегува се предпазливо Лиа.
— О, определено. — Той се усмихна и около очите му се събраха малки бръчици. — Имам си начин да се справя с всички думи.
— Аха! Значи ще се опиташ да ме вкараш в леглото без тях, така ли? — кимна с разбиране тя.
— Може и дотам да се стигне, но преди това ще опитам нещо друго.
Лиа облиза бързо устни и го погледна внимателно.
— Какво си намислил. Корт Тримейн?
— Заинтригувах ли те? — засмя се той и се обърна, за да извади нещо от джоба на сакото си. — Така определено ще имам предимство, не смяташ ли?
Извади малка кутийка за бижута и й я подаде. Зеленото кадифе пролъскваше на дланта му.
— Пръстен ли е това? — попита тя, неспособна да повярва. Очите й се местеха от подаръка към блесналия му поглед.
— Не, не е пръстен. Прекалено лесно е да си сложиш пръстен, а след това да го свалиш. В нашия случай съм ти подготвил нещо, което ще създаде повече обвързаност, поне така ми се струва. — Не й подаде кутийката, просто я задържа на дланта си, по лицето му изписано очакване. Настана мълчание, опасно и интригуващо. Лиа не можеше да откъсне очи от зелената кадифена кутия, въпреки че я обзе страх. Корт се оказа прав. Тя наистина бе заинтригувана. Не било пръстен. Не, разбира се. Надяваше се напразно. Той не й предлагаше брак. — Хайде, Лиа — подтикна и Корт развеселен. — Поеми риска. — Тя се намръщи и посегна към кутията. Въображението й се бе развихрило и Лиа си наложи да се овладее. Тук нямаше никаква опасност. — Отвори я — настоя той тихо.
Изненадана от собствената си смелост, тя отвори капачето и ахна щом видя красиво изработените изумрудени обеци. Възхити се с опитно око на великолепната изработка и на качеството на камъните, без дори да мисли за друго.
— Те са… Прекрасни са, Корт — успя да изрече най-сетне. — Не мога да приема подобен подарък. Ние не сме… Искам да кажа, че не сме… — Лиа замълча и отново впи очи в обеците, все едно че бе омагьосана.
— Лиа, веднъж те попитах как ще разбера дали си ми простила за случилото се в Орегон. Ако си сложиш тези обеци, ще знам, че отговорът с „да“.
Тя вдигна несигурен поглед.
— Корт, те са за пробити уши. Не мога да си ги сложа — оправда се смутена.
— Можеш, стига да искаш — изтъкна той и леко изви устни.
— Да, мога да ги прехвърля на клипс — започна притеснена Лиа. — Ако искам да ги нося… Аз наистина искам, Корт, честна дума! — призна откровено.