— Не говоря да започнем отначало, любима — заяви той с по-дрезгав глас. — Говоря ти за обвързване. Ако искаш да бъда мъжа на живота ти, мъжа, на когото вярваш и когото желаеш, ще си сложиш обеците такива, каквито са.
Тя вдигна поглед, разбрала какво се опитва да й каже.
— Това ли е решението без думи? — въздъхна шокирана.
Корт си пое бързо въздух и очите му заблестяха, когато се протегна, за да покрие ръцете й със своите.
— Лиа, още от самото начало знам, че нямам с какво да те привлека и да те задържа, освен себе си. На теб не ти е необходима финансова сигурност, не си самотна, не си от жените, които гледат да се закачат за някой мъж. Не желаеш нито едно от нещата, които повечето жени искат. Като истински глупак се опитвах да ти наложа физическа връзка с надеждата да те привлека към себе си. Онази нощ, когато ми каза, че си готова да ми се отдадеш цялата, ала не и да ми дадеш доверието си, разбрах, че златната верига няма да ми свърши работа.
— Корт, аз… — Почувства се объркана, защото не знаеше какво да каже. Да не би да се опитваше да й каже, че я обича или само че я желае? Което и от двете да бе, нямаше съмнение, че все още искаше тя да му се подчини.
— Знам, че се чувстваш притисната в ъгъла — продължи той, докато пръстите му галеха китката й с лениви кръгове. — И аз се чувствам така. Инстинктът ми казва да те грабна и да те отнеса в леглото. Интелектът нашепва, че така ще съсипя всичко. Не знам как да реша дилемата, освен ако ти сама не ми кажеш, че ми имаш доверие, и че някой ден ще ме обикнеш. Искам обвързване, Лиа, за да съм сигурен, че ще оставиш миналото зад нас.
— А ти готов ли си да се обвържеш, Корт? — прошепна тя. Знаеше, че трепери.
— Готов съм на всичко, Лиа — заяви той. — Каквото кажеш. — Очите му не се отделяха от нейните, докато чакаха отговора. Тя се напрегна и ръцете й потрепериха под дланите му. Корт усети и сви пръсти по-стегнато. — Любима, не искам отговор веднага. Помисли си — настоя той. — След това устните му малко се отпуснаха. — Помисли си колко по-лесно ще бъде да ми покажеш как се чувстваш, вместо да го кажеш.
— Дали не трябва под обвързване да разбирам „предавам се“? — попита нарочно Лиа. Корт се поколеба и тя мрачно кимна. — Знаех си. Все още мислиш по този начин. Корт.
Той затвори очи, а когато ги отвори отново, те блеснаха обвинително.
— Трябва да знам, че си моя, Лиа. Трябва да знам, че си обвързана с мен. Може би точно означава да се предадеш.
— Може би.
— Добре, значи искам да се предадеш. Но вече ти казах, че и ти можеш да поискаш каквото пожелаеш в замяна.
— Толкова ли много ме желаеш? — прошепна тя.
— Толкова силно те желая. — След тези думи Корт се изправи спокойно и се опита да разсее мрачното настроение на малката маса. — Готова ли си да вечеряме?
— Корт, чуй ме. За обеците…
— Твои са, Лиа. Прави с тях каквото пожелаеш, ала ако решиш да ги носиш, тогава ще приема, че си се предала… Ще означава край на неразбирателството между нас. — Усмихна й се нежно, пое ръката й и я поведе към ресторанта. — Повече няма да говорим по този въпрос. Ела да вечеряме и ще ти разкажа какъв труден ден изкарах!
— Корт, това е смешно! Няма да ти позволя да постъпиш с мен по този начин.
— Да те нахраня ли? Брат ти ме увери, че пържолите тук са изключителни, а в момента ми се похапва една кървава пържола!
— Учудвам се, че подобни забележки не ти съсипват апетита.
Накрая седнаха спокойно да вечерят. Още от началото на вечерта бе сигурна, че той ще постите своето. Докато дъвчеше кървавата пържола си каза, че вечерята бе доста приятна. Корт говореше за ежедневни неща и не спомена и дума, която да създаде напрежение помежду им. Както и в началото на връзката им, тя се остави на приятното чувство, породило се между тях, когато не обсъждаха връзката си.
— За следващата събота — подхвърли той, докато дояждаше печения й картоф, който Лиа смяташе да остави, — си мислех, че ще бъде приятно да се поразходим сред лозята.
— Да отидем до долината Напа ли? Ами защо не…
— Знам, че сигурно си била там поне хиляда пъти, след като живееш толкова наблизо, но едва ли си обикаляла избите — опита се да я убеди Корт.
— Добре — съгласи се тя и откри, че няма никакво желание да му се противопоставя. — Да отидем.
След вечеря я остави пред тях, а целувката за тека нощ бе резервирана, типична за джентълмен, и Лиа остана изумена. Застана на прозореца, за да гледа след него, докато той потегляше. Зелената кадифена кутийка сякаш прогаряше джоба й. Когато задните му светлини се скриха в далечината, тя дръпна завесите и тръгна към кухнята.