Как бе възможно, помисли си тъжно, от всички мъже, които познаваше, тъкмо Корт Тримейн да я кара да се чувства по този начин? Беше объркана, несигурна в себе си, изпълнена с копнежи.
Дръпна недовършения роман от малката масичка в хола и се качи в спалнята си. Остави на пръв поглед невинната зелена кутийка на нощното шкафче, ала на два пъти посегна към нея, за да погледне изумрудените обеци. Бяха наистина чудесни, каза си с въздишка. Ако ги приемеше, какво можеше да поиска от Корт в замяна? Какво ли имаше предвид един мъж, когато кажеше „абсолютно всичко“?
Когато се събуди на следващата сутрин след неспокойната нощ, зелената кутийка бе първото, което видя. Беше на нощното шкафче, на същото място, където я бе оставила снощи. Стоеше отворена, примамлива и изкусителна. Не можеше да не мисли за мъжа, който й я бе дал. Лиа изпъшка и отметна завивката.
Дори се колебаеше дали да не си продупчи ушите. Този факт силно я притесни.
Та това бе смешно! Какво щеше да докаже? Трябваше да е влюбена, за да се замисля за подобно нещо!
Може би просто се нуждаеше от доказателство, че Корт се интересува от нея не заради „Охранителни системи «Брандън»“, той искаше някакво символично обвързване с нея.
Тази мисъл спря дъха й. Нима Корт се чувстваше толкова несигурен? Винаги се държеше самоуверено, умееше да се владее. И въпреки това я караше да направи нещо толкова смешно. Как да си пробие ушите единствено за да може той да се почувства по-спокоен и да знае, че връзката им е здрава?
Малката кутийка продължаваше да владее мислите й. Молбата на Корт бе истинска лудост, но нима тя не се бе държала безразсъдно, когато прехвърли дяловете от „Брандън“ на брат си?
Единствено влюбена жена би приела толкова сериозно подобно положение, каза си Лиа няколко пъти същия ден. Единствено влюбена жена…
Тя наистина бе влюбена. Защо да го отрича пред себе си? Не беше страхливка. Можеше да признае истината, реши дръзко. А следващата стъпка в отношенията им зависеше от нея! Налагаше се да поеме риска, да се обвърже, защото в противен случай рискувайте да загуби Корт.
В събота сутринта вече бе приела чувствата си и нямаше намерение повече да ги крие. Беше се влюбила по време на уикенда в Орегон. Съзнаваше, че в сравнение с чувствата й към Алекс Харлоу, това, което изпитваше в момента, бе дълбоко и неповторимо чувство.
Излезе от топлия душ и се уви в червена хавлия. Вече открито признаваше, че не можеше да става сравнение между чувствата й към Корт и изпитаното към незрелия Алекс. Корт бе мъж, докоснал първичната й женственост по начин, по който Алекс никога не би успял. Беше лесно да си отмъсти на Алекс. Докато при Корт така и не успя.
И въпреки това той бе сигурен, че тя бе постигнала целта си, когато му отказа доверие, мислеше си Лиа, докато обуваше джинси и яркочервена блуза. Интересното бе кого наказваше с отказа си да му се довери.
Не наказваше ли себе си? Онази сутрин, когато откри, че бе измамена, бе по-ядосана на себе си, отколкото на него. Беше се вбесила, защото не бе успяла да прозре намеренията му, бе вбесена на собствената си глупост.
Когато каза на Корт, че няма намерение да отмъщава, му бе казала истината. Същевременно непрекъснато си повтаряше, че му няма доверие, за да си напомня колко бе била глупава. Не искаше да признае, че за втори път някой мъж бе успял да я направи на глупачка.
Той бе създал в нея слабост, която й бе неприятно да признае, че притежава, дори пред себе си. Онази нощ на терасата, когато й помогна в отмъщението срещу Алекс, й се бе приискало да престане да го измъчва. Бе на ръба да приеме предложението му за примирие, ала в този момент се появи брат й и й напомни за слабостта, която проявява.
Обаче мисълта да признае любовта си пред мъж, който не криеше, че изпитва единствено страстно желание към нея, бе друг проблем за гордостта й. Корт наистина беше прав. Тази гордост бе най-значимият фактор във връзката им. Нима щеше да бъде проява на прекалена арогантност да признае любовта си към човек, който й бе показал колко слаба можеше да бъде?
Ето че Корт бе открил начин да заобиколи думите, напомни си тя и се върна в спалнята, за да среши дългата си коса. Остана смълчана за момент, загледана в опасната зелена кутийка.
Разходката из богатата долина Напа бе тъкмо това, от което се нуждаеше, реши Лиа няколко часа по-късно, докато двамата с Корт обикаляха винарните. Беше й приятно да се отпусне в скъпата му кола и да се наслади на приятната му компания. Той не спомена обеците нито веднъж, не подхвърли и дума, която да създаде напрежение помежду им. През цялата седмица бе пример за въздържание.