Беше весело и забавно, докато разглеждаха и избираха кои бутилки да купят. Добродушно спореха за качествата на шардонетата и кабернетата, купиха си сирене и пълнозърнест хляб и си направиха пикник на живописен хълм, откъдето се виждаха ширналите се към хоризонта лозя. Беше малко хладно да се хранят навън, но имаше нещо много приятно и интимно да наблюдават как трохи от хляба падат по кожената тапицерия на колата.
Обсъждаха вино, електроника, направата на бижута, бизнес и какво ли още не. Накратко, бъбреха за всичко, освен за странната си връзка. Денят се оказа изключително приятен, от онези, в които тя можеше да каже, че се чувства „в безопасност“ с Корт.
Включиха се в организирана обиколка на едно от по-големите имения, разгледаха просторните изби и се насладиха на тръпчивия мирис на ферментиращо вино. Когато групата зави по един от коридорите. Корт посегна и дръпна Лиа, за да я целуне бързо и настойчиво, а тя остана без дъх като замаяна.
— Не можах да се въздържа — обясни той, щом забеляза как примигва от изненада.
По-късно, след като вечеряха и танцуваха в елегантен ресторант сред лозята, тя стисна ръката му, тъкмо когато се канеше да я остави пред вратата й.
— Чакай — повика го. — Искам да ти покажа нещо. — Корт изви любопитно едната си вежда, не каза нищо и я последва в къщата. Без да каже и дума повече, Лиа го поведе към стълбите и щом усети как се стягат пръстите му, веднага разбра какви мисли му се въртят в главата. — Не — усмихна се игриво към блесналите му очи. — На втория етаж ще завием вдясно, не наляво.
От лявата страна бе спалнята й. Усети, че му стана весело, докато го повеждаше към края на коридора.
Той я погледна бързо и подсвирна тихо, когато влезе във функционалната стая.
— Доста добре! — кимна одобрително Корт, докато оглеждаше работното й място. Лиа се отпусна, щом забеляза, че бе харесал работилницата за бижута. Наблюдаваше го любопитно, докато той оглеждаше многобройните инструменти и фина апаратура. Имаше малки стъклени кутийки, пълни с тънички жици, клипсове за обеци и други дреболии, подредени на масата. Ботата колекция от пъстри камъни бяха поставени до тях. Тънки метални листа бяха натрупани отзад. Усмихна й се. — Сега вече разбирам защо губиш представа за времето тук. — Взе един от малките инструменти, поставени на края на работната маса.
— Това ми е хобито — отвърна веднага тя, защото не искаше да признае колко й бе приятно, че той проявяваше интерес.
— Защо ми показа скривалището си тази вечер? — попита Корт с дрезгав глас, остави инструмента и бавно пристъпи към нея.
— Не знам — прошепна откровено Лиа. — Може би защото прекарахме един наистина чудесен ден…
— Може би защото инстинктивно си искала да ми покажеш колко много общи неща имаме — предположи той и нежно обхвана лицето й с ръце.
— Не знам… Не мога да ти кажа защо го направих. Беше просто импулс — сви рамене тя.
— Не разбра ли защо днес ни бе толкова приятно?
— Защо?
— Защото отново се почувствахме като в Орегон — отвърна тихо Корт. Лиа се поколеба, защото знаеше, че той бе прав. — Ще направя всичко по силите си, за да имаме още такива дни — зарече се Корт и се наведе, за да я целуне по онзи упойващ начин, от който й се прииска да се притисне в него.
Той обаче не й даде възможност. Сбогуването му беше кратко, мило, изпълнено с много топлота и… въздържаност.
Така стана и през следващите няколко вечери, каза си развеселена, ала доста объркана Лиа през седмицата. Корт бе наложил примирие, а тя го бе приела и той очевидно имаше намерение да го поддържа.
Задачите около новия клон на книжарницата вървяха добре и Лиа имаше чувството, че всичко се подрежда както трябва. Вечерите й бяха заети от приказен принц, чаровен, обаятелен и много въздържан.
Тя знаеше, че Корт я ухажва, но също така знаеше, че това бе начинът да стигне до целта си. През тези дни той нито веднъж не спомена за целта, която си бе поставил. Късно вечер, когато си лягаше, готова да заспи в очакване на приказни сънища, и погледнеше към кутийката на нощното шкафче, Лиа си спомняше какво иска Корт.
В събота вечер, докато вечеряха агнешко с къри и зелена салата в дома й, той й съобщи за плановете си.
— Утре се налага да се върна в Силиконовата долина за няколко дни, за да довърша предишния си проект — обясни й спокойно.
— В Сан Хосе ли? В Силиконовата долина?
— Именно. Ще се върна навреме за партито, което организира брат ти в петък. Нали ще отидеш?
— От теб чувам за партито — сви рамене тя. Беше свикнала с поканите на брат си. Сигурно щеше да й се обади в деня на партито и тогава да я покани.