— Нали ще отидеш? — продължи да настоява Корт и си сипа още вино.
— Сигурно. Защо?
— За да знам къде да те намеря, когато се върна. — Той се усмихна. — Бих ти предложил да те взема от вас, ала нямам представа по кое време ще се върна, затова пък с удоволствие ще те прибера. Това е най-интересната част от вечерта!
Тя изкриви устни в подобие на усмивка и Корт се разсмя.
Не можеше да отрече, че сладките сънища не бяха същите, докато Корт то нямаше. Лиа с нетърпение очакваше неизменните му вечерни обаждания.
— Сигурен ли си, че не се обаждаш единствено за да провериш къде съм? — обвини го весело тя във вторник.
— Пак ли не успях да се прикрия? — въздъхна той.
— Малко, но няма значение. Телефонните разговори с теб са по-интересни от телевизията.
— Благодаря!
Корт й разказваше за работата, питаше за нейната и разговорът продължаваше поне по час.
Зелената кутийка я чакаше на нощното шкафче, когато Лиа си лягаше. Тази нощ се отпусна в тъмното, загледана към тавана, потънала в спомени за топлината в гласа на Корт.
Стана и посегна към слушалката. Набра номера на Синтия.
— Синтия, може ли да ти задам един личен въпрос? — започна предпазливо тя.
— По това време на нощта ли?
— Много ли боли да си пробиеш ушите?
Последва мълчание.
— Ти сериозно ли говориш? — попита най-сетне Синтия, едва сдържайки смеха си.
— Напълно.
— Да не би да си се решила? — продължи да любопитства Синтия.
— Май да.
— Утре ли?
— Ако отложа още веднъж, може би никога няма да го направя — призна Лиа.
— Добре, шефке, значи ще стане утре. Има магазин срещу книжарницата, където ги пробиват безплатно, ако си купиш обеците от тях, ще дойда с теб и ще ти държа ръката.
— Аз… Аз вече имам обеци — отвърна бавно Лиа, усетила, че съжалява. Май бе готова да се обвърже. Нещо й подсказа, че Корт притежава достатъчно сили, за да се справи. Усмихна се при тази мисъл. Имаше му доверие, защото знаеше, че той бе наясно какво иска, а сам й бе казал, че иска нея.
— Можеш да си купиш някакви евтини или пък аз ще си купя, за да ти пробият ушите безплатно — предложи весело Синтия.
— Благодаря ти, че предложи да дойдеш с мен. Така и не ми отговори на въпроса. Ще боли ли?
— Донеси една бутилка вино в книжарницата — посъветва я Синтия и затвори.
Следващият ден се оказа от онези дни, когато клиентите започнаха да нахлуват още с отварянето. Лиа и Синтия се оказаха затрупани с работа.
Когато най-сетне Синтия закачи табелата „Затворено“, Лиа успя да поговори с нея за обеците. Без да каже и дума, подаде плика с неотворената бутилка на асистентката си.
— Ще ми кажеш ли — попита Синтия, след като пое виното и го отнесе в задната част на книжарницата, за да извади две пластмасови чаши, — какво те накара да вземаш това решение? Нали разправяше, че е глупаво човек да си пробива ушите.
— Синтия, напълно съм полудяла. Следващата стъпка сигурно ще бъде да си направя татуировка. На сутринта ще се събудя и ще съжалявам.
— Няма — увери я Синтия, засмя се, отвори виното и сипа в пластмасовите чашки. — Много ще ти бъде приятно да можеш да носиш нежни малки обички. Да не говорим, че е значително по-удобно. Клипсовете няма да те стягат. Като знам колко обичаш бижутата, учудвам се, че досега не си го направила! Хайде, пийни си добре.
Лиа пое чашата и отпи.
— Цялата бутилка ли трябва да изпием, преди да се отправим към бижутерията? — попита тя любопитно и очите й блеснаха.
— Не. Половината сега. Другата половина след това. Поне така направих аз навремето. Дай да видя обеците, които са те накарали да предприемеш голямата стъпка.
Лиа извади зелената кадифена кутийка и я подаде на приятелката си.
— Ясно! — въздъхна Синтия. — Сега вече те разбирам напълно. Много са красиви, Лиа. Подарък от Корт ли са?
— Да. — Лиа прехапа устни и отпи нова глътка вино.
— Знаел е какво прави. Страхотно отиват на очите ти.
Лиа погледна изумрудите.
— Наистина ли? — Стори й се трогателно, че Корт бе помислил за очите й, когато ги бе купувал.
— Ами да. Не е възможно да е съвпадение. Тези камъни са били избрани много внимателно — заяви убедено Синтия и й подаде кутийката. Вгледа се в лицето на Лиа — Влюбена си в него, нали?
— Както вече ти казах, напълно съм полудяла.
— То е същото. Изпий още една чаша и да вървим да свършим кървавото деяние.
— Синтия!
Единадесета глава
В петък сутринта Кийт се сети да покани Лиа на партито.
— Можеш ли да дойдеш — попита весело той сестра си. — И Корт ще дойде, ако успее да се върне навреме.