— Това ли е начинът да ме изкушиш? — пошегува се тя.
— Естествено, предполагам, че нямате търпение да се видите след раздялата, но се надявам да ви видя и двамата довечера.
— Не мислиш ли, че ще бъдем малко старички на фона на останалите гости? — попита през смях Лиа.
— Не и откакто станах бизнесмен. Чудесно ще се вместите.
— Горкото ми малко братче. Липсват ли ти диско купоните?
— Не и откакто открих колко си падат жените по преуспелите бизнесмени.
Тя хлопна слушалката ядосана и пръстите й се стрелнаха към ушите, както ставаше непрекъснато напоследък.
Беше късно да се притеснява, каза си по-късно, докато се обличаше за партито. Вече бе взела решение и бе сторила необходимото. Не биваше да забравя официалното подписване на мирния договор. То трябваше да протече с финес и спокойствие. Ако на Корт Тримейн му беше останал здрав разум, каза си мрачно Лиа, нямаше да приеме думите й на шега. Не отговаряше за последствията, ако посмееше да й се присмее!
Нарочно избра изумруденозелена рокля. Начинът, по който обеците отразяваха зелените звезди в очите й, много й допадна. Синтия бе права, че сега вече можеше да носи по-нежни обеци. Щеше да има възможност да измисля по-интересни и раздвижени молели, каза си тя, докато се оглеждаше отново. Все още не можеше да свикне с тях, или по-точно с онова, което символизираха.
Отначало си помисли, че решението да си пусне косата не бе нищо повече от прищявка, ала сетне си призна истината. Дългите тъмни къдрици се спускаха над ушите й, стелеха се по раменете и скриваха като щит изумрудените обеци. Ако леко наведеше глава, те ставаха невидими, поне до следващото незначително движение, когато обърнеше глава и отметнеше коса.
Докато пътуваше към апартамента на брат си, й хрумна, че няма абсолютно никаква гаранция, че Корт ще пристигне навреме за партито, макар да бе убедена, че ще успее. Щеше да падне голям смях, каза си развеселена, ако след всички усилия той не се появеше!
Блясъкът в сребристозелените й очи, подсилен от обхваналото я вълнение, съперничеше на малките изумруди на ушите й, когато почука на вратата на брат си.
— Ето я и дамата в зелено! — ухили се Кийт, когато отвори и я покани вътре. — Сестричке, тази вечер си ослепителна. Да не би да имитираш изумруд?
— Прекалила ли съм със зеленото? — изпъшка Лиа и сведе поглед към дългата рокля.
— Ни най-малко! — увери я той и я последва в хола, където част от гостите вече се бяха събрали. — Ефектът е поразителен. Корт направо ще полудее. Какво да ти донеса за пиене? Както обикновено ли?
— Чудесно. — Тя огледа красиво облечените развеселени гости. — Знаеш ли, Кийт, преди една година не можех дори да си представя, че би организирал подобно парти — прошепна впечатлена.
— Така е, когато тръгнеш към върха — обясни доволно той и й сипа с обичайната ловкост. — Трябва да си даваш вил на преуспял, дори все още да не е така.
— Май животът на бизнесмен наистина ти харесва? — пошегува се Лиа и загледа с интерес блондинката, която се отдели от групата гости и се отправи към бара. — Това ли е гаджето за тази вечер? — прошепна усмихната.
— Все още не съм си хванал — отвърна Кийт и отпи от уискито, — предполагам, че Джанис ще свърши работа.
— Ще те оставя да я впечатлиш с новите си постижения. — Тя се усмихна на приближаващата Джанис и се смеси с гостите, за да потърси хора, които познаваше. Запита се колко ли от присъстващите бяха станали свидетели на драматичните събития на предишното парти.
Измъчваше я нетърпение, което нормално би я учудило. Тази вечер, докато очакваше притеснена появата на Корт, Лиа дори не забеляза интереса на някои от мъжете. Откликна на ухажването им, защото това бе единственият начин да се разсее, а всеки нов мъж щеше да отнеме част от енергията, бликнала от нея, озарила очите й и извила устните й в закачлива предизвикателна усмивка. Усети много пъти как ръката й се повдига към пуснатата коса, разстлала се почти до кръста й.
— Кийт спомена, че има сестра — подхвърли един непознат, докато някой услужливо й подаваше втората напитка за вечерта. — Само че забрави да спомене цвета на очите ти.
— Това важен пропуск ли е? — попита небрежно тя и вдигна очи, за да впие в него платинено зеления си поглед. Непознатият бе хубав, реши Лиа, и някак бе успял да се открои сред останалите й обожатели. Огледа се и се запита как бе успял да го постигне. Нямаше представа как се бе озовала изолирана в един ъгъл, заклещена от високо цвете от едната страна и непълно непознат от другата.
— Много важен — увери я мъжът и тъмните му очи се присвиха игриво. — Имам слабост към зеленооки жени.