— Май слабостта ви все още не е успяла да ви съсипе — усмихна се широко тя и наведе глава, за да огледа чупливата му коса и красиви черти. Огледа спокойно скъпото велурено спортно сако, което му придаваше вид на лошо момче.
— През повечето време успявам да се контролирам, преди да стане някоя беля — съгласи се той и вдигна лявата си ръка, за да покаже, че не носи халка. След това погледна към нейната ръка. — Очевидно и вие сте успели да заобиколите капана.
— Засега — съгласи се Лиа и му се усмихна. Къде беше Корт? Може би изобщо нямаше да успее да дойде тази вечер. От друга страна, как да се държи, когато той дойде? Напрежението я стягаше все повече. Обеците леко се поклащаха.
— Нещо ми подсказва, че имаме лоста общи неща.
— Само че очите ви не са зелени.
— Нима ще приемете това за недостатък? — попита тихо непознатият, наведе леко глава и подпря едната си длан на стената зад нея. Усмихна се. — Уверявам ви, че имам и друга качества.
— Нима? — попита сухо тя и изви едната си вежда. — Чакайте да позная. Играете ли тенис?
— Много добре — засмя се той и тъмните му очи станаха по-топли.
— А голф?
— Все бележа нови победи.
— Тичате ли сутрин?
— Всяка сутрин.
— А кое е любимото ви място за ваканция? — попита тя любопитно и го подведе да си мисли, че въпросите й бяха продиктувани от истински интерес.
— Всички места, където може да се карат ски през зимата и да се плава с яхта лете. Издържах ли изпита?
— Боя се, че току-що изкарахте двойка — отвърна тъжно Лиа. — Аз не правя нито едно от тези неща. — Тя вдигна присмехулно тъжен поглед.
— Да не би да предпочитате спортове на закрито? — Усмивката му стана по-широка и прелъстителна. — И там талантът ми е огромен.
— Приспособявате се лесно.
— Старая се.
Лиа отвори устни, за да отговори нещо хапливо, но в този момент усети, че атмосферата в стаята се промени. Напрежението я сграбчи с нови сили и тя разбра, че върви по обтегнато въже. Корт беше дошъл. Усети го с всяка клетка на тялото си.
Наложи си да се успокои и да погледне небрежно наоколо, докато най-сетне премести поглед към вратата. Корт бе там и говореше с брат й. Кестенявата му коса със златни кичури бе леко разрешена от хладния вечерен ветрец. Бе облечен в консервативен син костюм, с който сигурно е бил на деловите срещи през деня. Бе свалил сакото, може дори да го бе оставил в колата, ала класическата бяла риза бе закопчана догоре и връзката му бе на място.
Щом погледна към него, златистокафявите му очи се обърнаха към нея. Тя усещаше вниманието на непознатия, притиснал я в ъгъла, и забеляза как очите на Корт се присвиха, преди отново да насочи вниманието си към Кийт. Лиа въздъхна. Сега щеше да й се наложи да дава обяснения. Не можеше да отиде на парти и да не поговори с гостите, каза си тя и се опита да се измъкне от ъгъла.
— Не си тръгвайте още, зеленоочке. Все още не съм ви казал името си — оплака се непознатият. — А и вие не си ми казали вашето. Брат ви също забрави да го спомене.
— Казвам се Лиа — отвърна разсеяно тя, без да откъсва поглед от вратата. — Боя се, че трябва…
— Да не би нещо да не е наред, Лиа? Познавате ли този, които влезе току-що?
— Да, познавам го. Бихте ли ме извинили…
— Аз се казвам Алън — продължи той. — Алън Усет. Хайде да си поговорим за спортовете на закрито.
Тя знаеше, че Корт се бе упътил към нея. Усети го как приближава, все едно че бе вълна, която изтласкваше всичко по пътя си. С цялото си същество усещаше нарастващата мощ на вълната. Знаеше, че трябва да се отърве от Алън Уест.
Въпреки че се опита любезно да се отдръпне. Алън отпусна ръка на рамото й. Така ги завари Корт.
— Добър вечер, Лиа. — Гласът му бе заплашителен. — Вземи си довиждане. Тръгваме си. — Погледна ръката на рамото й и тя го погледна нещастно.
Алън усети напрежението, погледна напрегнатите лица на новите си познати и дръпна ръка с тихо възклицание.
— Извинявам се — промърмори той към Корт. — Нямах представа, че дамата е частна собственост.
— Очевидно и на нея й е трудно да го разбере — отвърна спокойно Корт, стисна китката на Лиа и пое обратно към вратата.
— Пусни ме веднага! — изсъска нервно тя, когато той я повлече насила през тълпата. — Защо си се наежил така? Просто си приказвах с Алън…
— Това беше чиста проба флирт — изръмжа вбесен Корт. — С палто ли си?
— Не.
— Тогава няма защо да се бавим.
— Брат ми…
— Няма да му липсваш.
— Корт, няма да ти позволя да ме измъкнеш от второ парти.
— Осъди ме!
— По дяволите. Корт…
— Какво, по дяволите, си въобразяваше, че правиш в онзи ъгъл? Сравняваше ли ни? Може би просто си искала да видиш какво е истинска мъжка ревност.