— Това е смешно! — продължи да съска Лиа, вече уплашена.
— Съгласен съм, тъй като ти се интересуваше, с удоволствие ще ти покажа какво е да стоиш под един тон тухли, когато ти падат на главата. — Обърна се към вратата, а ръката му си проправи път под косата й, за да я стисне за врата. Кафявите му очи горяха. — Няма да търпя подобно нещо, Лиа. Разбра ли ме? Няма да допусна никой между нас. Само двамата сме и не позволявам на никой да ми мъти водата. Накрая ще успеем… — Думите му бяха прекъснати от неочаквано ахване. Тя разбра, обзета от паника, че ръката му бе отметнала пелената от тежка коса и той бе забелязал изумрудените обеци. Напрегна се, защото не се получи, както тя бе очаквала. Сега не можеше да отрече значимостта на накитите. — Лиа! — Гласът му прозвуча като дрезгаво хъркане. Пръстите му нежно погалиха врата й. — Лиа, сладката ми опърничава любима, защо не ми ги показа веднага? Господи! Решила си първо да ме побъркаш, така ли? — Не изчака отговора й, привлече я до себе си и покри устните й жадно, а тя изхлипа. След това я отдели от себе си, изражението му напрегнато и изпълнено с нетърпение. — Кажи ми, Лиа! Кажи ми какво искаш да направя? Дадох ти право да поискаш каквото пожелаеш, помниш ли? Каквото искаш.
Тя срещна пламналия му поглед и събра целия си кураж.
— Искам… Искам брак, Корт — въздъхна тихо.
За частица от секундата той й се стори изумен. Сигурно така си въобразяваше, каза си Лиа, защото изражението му се промени в следващия момент. Понечи да каже нещо, но веселият глас на Кийт ги прекъсна.
— Вие двамата, това е парти за бизнесмени. Такива работи тук не се допускат.
— Случаят е специален, Кийт — прошепна дрезгаво Корт и очите му се плъзнаха по изразителното й лице. — Двамата със сестра ти току-що се сгодихме.
Кийт прие новината много по-спокойно от Лиа.
— Поздравления, сестричке! Няма да се преструвам на учуден. Бях сигурен, че ще стане така. Все пак…
— По-късно ще говорим. Кийт — измърмори Корт и привлече разтрепераната Лиа до себе си. — Сега трябва да си тръгваме. Сам разбираш.
— Толкова скоро? — ухили се Кийт и се усмихна на сестра си. — Не мога да повярвам, че виждам Лиа, останала без думи.
— Запомни този момент, едва ли някога ще се повтори — посъветва го Корт. — Сега, бе ли ни извинил…
Лиа бързо разбра, че не бе единствената разтреперана. Усещаше трепета в ръката на Корт, докато той я водеше с бързи крачни към вратата. Когато най-сетне успя да събере мислите си, разбра, че Корт бе не по-малко разтърсен от нея.
— Щом трябва — съгласи се философски Кийт. — Доскоро. — Усмихна се на Корт. — Да я пазиш, Тримейн. Тя ми е единствената сестра.
— Имаш думата ми — зарече се Корт, без да откъсва очи от нея. — Ще се грижа чудесно за нея.
След секунда двамата останаха сами на стълбите. Без да каже и дума, той потегли пленницата си към улицата, където бе паркирал. Настани я, след това седна до нея и я привлече до себе си в хладния мрак.
— Нека да отидем на някое тихо, усамотено място и да отпразнуваме годежа — прошепна Корт, когато Лиа зарови лице на гърдите му. Той вплете пръсти в гъстата й коса и докосна изумрудите, сякаш не можеше да повярва, че бяха на мястото си. — Господи, Лиа, нямаш представа колко много направи за мен тази вечер.
— Ти сериозно… Сериозно ли говориш. Корт? — попита смутено тя, докато се наслаждаваше на топлината и силата му. — Наистина ли искаш да се ожениш за мен?
— Казах ти, че можеш да поискаш от мен каквото пожелаеш.
Лиа преглътна, защото не бе сигурна, че иска да продължат да говорят по този въпрос.
— Все още ли си ядосан заради Алън Уест?
Той въздъхна.
— Не мога да го виня, че се опитваше да те отмъкне. На мен всеки път ми се иска да го сторя.
— Боже, какво благородство!
— Нали? Ела с мен у дома, Лиа, позволи ми да те любя така, както ми се иска още от първата ни среща! — помоли я Корт, докато обсипваше с целувки косата й, а ръцете му пълзяха примамливо по гърба й. — Толкова много те желая, опърничава госпожице.
— Наистина ли съм опърничава. Корт? — попита тя, усетила, че тялото й откликва на ласките му.
— Бъди каквато поискаш — позволи великодушно той, — стига да носиш изумрудените обеци!
Имаше чувството, че усети мъжкото му задоволство. Като сложи обеците, Лиа бе признала всичко, което Корт искаше да разбере. От друга страна, единственото, което знаеше за него, бе, че той я желае. Желаеше я толкова много, че дори бе готов да се ожени за нея.
Трябваше да се примири с това, каза си тя. Имаше му доверие. Пълно доверие. Никога не би споменал брак, ако не бе готов да се обвърже с нея. Любовта щеше да се появи с течение на времето, опита се да се увери Лиа. Щеше да направи всичко по силите си, за да спечели любовта му.