Усети колко бе твърд, когато допря бедра до нейните. Искаше да се потопи в нея както копнееха мъжете открай време, когато бяха с любимата.
— О, Корт!
Привлече го по-близо до себе си. Сви пръсти и докосна меката кувертюра, на която се бе отпуснала.
Той изстена и ръката му потърси влажната сърцевина на желанието й, за да я докосне. Лиа изхлипа и вдигна коляното си в очакване.
— Лиа, моята прекрасна Лиа — зашепна Корт до гърдата й и първо устните му, а след това и зъбите му обвиха зърното.
Тя не успя да продума, оставила се на насладата. Огнените му устни проследиха втвърдените връхчета на гърдите, а след това прокараха пътека между тях. Пръстите му я възбуждаха до непознати висини и Лиа се надигна към ръката му в очакване.
— Желая те, любима — прошепна той, краката му притиснаха нейните и ги разтвориха.
— Ах! — Викът й прозвуча тих, умолителен и жарък. Сякаш възпламенен от бързия й дъх, Корт се надигна, извиси се над нея и се намести в топлото място между краката й. Тялото й отново се изви към неговото, ала той се отдръпна и не позволи моментът да свърши толкова бързо. Вместо това използва интимната поза, за да я възбуди още по-силно с невероятно разпалващи движения, които я подлудиха. — Моля те, Корт! — повтаряше тя, извиваше се и забиваше нокти в стегнатите мускули на бедрата му в опит да го привлече по-близо. Краката му й се сториха груби до гладките й бедра.
Сякаш мекотата й го разпалваше не по-малко, отколкото твърдостта му въздействаше на нея. Той галеше цялото й тяло с ръка.
— Като коприна си — въздъхна. — Като гореща коприна. — Ноктите й продължаваха да оставят следи по бедрата му, докато опипваше с устни пулса на гърлото му. Корт все още не я бе обладал напълно. След секунда долови тихият му стон, отекнал в гърдите. — Да не би да си мислиш, че можеш да ме контролираш, след като знаеш колко много те желая? — попита с едва овладян глас той.
Лиа отвори очи и се взря в засмените му очи, готови да я погълнат с огнена страст.
— Покажи ми колко силно ме желаеш! — нареди тихо тя и притвори клепки в очакване. Без предупреждение пръстите му стиснаха бедрото й и Лиа усети стегнатия му допир. — О!
Викът й бе от болка и удоволствие, възбуждащ, еротичен. Притисна се до него с всички сили и усети твърдите косъмчета по гърдите му. Пръстите й се плъзнаха по ребрата му, изпълнени с молба, със страст и желание.
— Лиа! Моята влудяваща страстна и неустоима Лиа!
Устните му проследиха шията й. В същото време сграбчи ръцете й и ги прикова отстрани до раменете. След това с опитна сила задържа извитото й тяло неподвижно.
— Корт!
Викът й бе от страст, откъснал се от отворените й устни, когато той навлезе в нея по-силно и я подчини.
Корт изстена силно, докато навлизаше в по-бърз ритъм, който я понесе през морето на високи вълни. Всичките й сетива оживяха в този незабравим момент.
Докато бурята, която двамата бяха създали, бушуваше, ръцете й обхождаха настойчиво гърба му. Знаеше, че с никой друг няма да изпита подобна вихрушка от чувства. Отново заби нокти в силните му бедра и грубите й ласки го разпалиха още повече. Устните му покриха нейните, сякаш искаха да погълнат тихите стонове, които тя издаваше.
Лиа се притисна към него, защото нямаше друга възможност, освен да се остави да бъде само негова. Усещаше тласъците дълбоко в себе си и ги приемаше така, сякаш това бе негово право. Това не бе право, дадено от годежа или предстоящата сватба, а нещо много по-дълбоко и примитивно.
Усети се укротена, подчинена, в същото време буйна и страстна, сякаш мъжът, който оставяше отпечатъка си върху нея, бе единственият, който можеше да я освободи.
Любовната битка между двамата бавно стигна до края си в мига, в който вълните ги подеха така, че никой от тях да не може да избяга. Но и те не искаха да бягат и когато краят настъпи, посегнаха към него с желание и нетърпение.
Дълбоките дрезгави викове на удоволствие биха накарали всеки да се запита кой кого бе подчинил. Това бе без значение за участниците в двубоя на огромното легло.
Дванадесета глава
Останалата част от седмицата премина в обсъждане на планове и партита, набързо организирани от зарадвани приятели и роднини, които гадаеха защо всичко се бе получило толкова бързо.
Лиа се чувстваше неспокойна, защото всяка вечер се прибираха рано. Така си каза и в деня на сватбата, докато си обличаше вълнения костюм, който бе купила за церемонията. За мъж като Корт Тримейн това не бе естествено. Той бе от хората, които биха се възползвали, че годеницата му бе под ръка. Бе готова да се обзаложи, че бе така. Защо тогава прекара всяка вечер през последната седмица сама в леглото си?