Бележката не бе подписана, но нечетливият почерк и хуморът й бяха много добре познати.
Облече се и слезе долу. Къщата бе празна. Излезе през задната врата и реши да посети оранжерията на Руби. Хазяйката й често се хвалеше с резултатите от труда си там.
В стъклената постройка бе топло и влажно, но миризмата на прясно разкопана почва й допадна. Въздухът бе абсолютно неподвижен. Водните пари се кондензираха в малки капчици по стъклените стени и покрива. Бе тихо. Стъпките й по меката почва бяха безшумни. Мина покрай дълги маси, върху които в правилни редици бяха подредени саксии с растения. Тя ги разгледа внимателно, като се любуваше на всеки екзотичен цвят и всеки нежен лист, прорязан от тънки жилки.
— Лентяйството е грях.
Стресна се и рязко се обърна.
— Пак го направих, нали? Приближих се тихо и те изплаших? Извинявай, не беше нарочно.
Трент свали торбата с торфена смес, която носеше на рамото си, и изтри ръце в отрязаните си до колене джинси. Тениската му бе мокра от пот.
Рейна му се усмихна.
— Сигурна съм, че не е било нарочно. Тук е толкова тихо. О, добро утро все пак. Къде е Руби?
— Току-що я накарах да се прибере и да полегне. Заедно ходихме до разсадника да вземем торфената смес. Там е толкова топло и задушно, че леко й прилоша. Казах й, че ще довърша започнатото от нея.
— И какво е то?
— Ще засадя онези растения в тези саксии — посочи й ги той.
— Красиви бегонии — отбеляза Рейна, докато запретваше ръкавите на ризата си. — Ще ти помогна.
— Не си длъжна да го правиш.
— Но аз искам.
Като дете никога не й бе разрешавано да играе на пясъка. Не биваше да прави нещо, което би навредило на съвършения й вид. Всяко косъмче в прическата й трябваше да бъде на мястото си. Не й бе разрешено да кара колело или ролкови кънки, защото можеше да ожули коленете си. Драскотините и белезите трябваше да се избягват на всяка цена. Когато бе в гимназията, понякога се бунтуваше срещу наложените ограничения, но когато майка й откриеше, че е нарушила някое правило, така се разгневяваше, че Рейна дълго не смееше да повтори опита.
Като малка никога не бе имала и приятели, с които да играе. Не й бе разрешено да тича с хлапетата от квартала. През ученическите си години също нямаше много приятелки, защото другите момичета смятаха необикновения й външен вид за заплаха. Кое момиче с достатъчно ум в главата си би искало да бъде сравнявано с Рейна?
В гимназията момчетата изпитваха някакво страхопочитание към нея и рядко я канеха на срещи. Рейна Рамзи бе най-прекрасното създание, което повечето от съучениците й бяха виждали някога. Беше ги страх да изпробват новопридобитата си мъжественост пред нея.
Сега Рейна реши да се възползва от възможността да си поиграе като дете в пясъка.
— С какво да започна?
— Най-напред съблечи някоя и друга дреха — каза Трент.
— Какво?!
— Не мислиш ли, че е добра идея?
— Не.
— Не се прави на срамежлива. Ако искаш, и аз ще се поразсъблека. — Той се засмя в отговор на смразяващия й поглед. — Ейна, ще се свариш в тези дрехи. Тук е като в сауна.
— Нищо ми няма. Добре съм.
— Страхувам се, че ще се разтопиш и от теб ще остане само купчина дрехи, които никой няма да иска дори да погледне, и аз ще се чудя какво да ги правя.
Погледна го заплашително, но видя, че той просто се шегува.
— Не се тревожи за мен и дрехите ми.
Той озадачено поклати глава, като се питаше дали тя не страда от някакво ужасно кожно заболяване, което иска да скрие от хората. Сутрин тичаше с него, облечена в анцуг, който я прикриваше от глава до пети.
— Добре, но ако получиш топлинен удар, спомни си, че съм те предупредил.
Показа й как да пълни саксиите с почва и колко от торфената смес да добавя към нея. Не след дълго тя работеше с лопатката така, сякаш го бе правила цял живот. От време на време бършеше с ръкав потта от челото си, но толкова се забавляваше, че дори не забелязваше горещината и задуха.
— Имаш ли нещо против? — попита я след малко Трент, хванал подгъва на тениската си.
— Ами не.
Той я свали и я хвърли настрана.
— Май аз съм този, който се разтапя.
Докато гледаше голото му тяло, Рейна усети как и тя започва да се разтапя. Но причината не бе в горещината, а вътре в нея. Краката й омекнаха, сякаш нямаше кости.
— Определено изглеждаш в добра спортна форма — каза тя възможно най-небрежно, предвид свитото й гърло. Всяко движение на ръцете и раменете му караше мускулите под загорялата му кожа да изпъкват.
— Надявам се да е така.