— Съжалявам. Близък приятел ли ти беше?
— Много.
— Внезапна смърт?
Тя отново закри лицето си с ръце и простена:
— Да… да. Самоубийство.
Трент тихо изруга и ръката върху рамото й се стегна. Той отново положи главата й върху гърдите си.
— Лоша работа. Знам какво е. Преди да започна да играя за „Мустангите“, имах приятел от друг отбор. Коленете му се скапаха дотолкова, че накрая му казаха, че повече не може да играе. Той се застреля. Разбирам как се чувстваш.
— Не, не разбираш — извика ядосано тя и рязко се изтръгна от ръцете му. — Ти не си бил виновен за смъртта на приятеля си.
Рейна се опита да се изкачи по стълбите, но той я настигна, хвана я за ръката и я обърна към себе си.
— Искаш да кажеш, че ти си виновна за това самоубийство?
— Да.
— Не вярвам — твърдо отсече той и леко я разтърси. — Не можеш да отговаряш за нечий друг живот. Никой не може.
— О, Трент, продължавай да ми го казваш, докато повярвам. — Обви ръце около стоманените му бицепси и го погледна умолително. — Повтори го хиляди пъти, ако това ще ме убеди.
Той я придърпа към себе си и я притисна в прегръдките си.
— Така е. Повярвай ми. Ако приятелят ти е бил склонен към саморазрушение, ти не си можела да направиш почти нищо, освен да го забавиш.
— Изоставих го, когато имаше нужда от мен.
— Повечето хора се научават да се справят с разочарованията. Не се обвинявай, че приятелят ти не е успял.
Той я залюля в прегръдките си и след малко попита:
— Сега по-добре ли си?
— Да. Още ме боли, но не е толкова непоносимо.
Стояха почти до стената. Тя се облегна на нея, но ръцете й продължаваха да са върху раменете на Трент. Той допря устни до шията й.
— Съжалявам, че страдаш от всичко това.
Тя несъзнателно отпусна глава назад.
— Благодаря ти. Не можех да говоря за това с никого. Имах нужда от това… от теб.
— В такъв случай се радвам, че бях тук.
Ласките му вече не бяха утешителни. Те носеха съвсем друго послание.
— Ейна?
— Хм?
Погледна удивен лицето й.
— Ейна?
След миг устните му бяха върху нейните — топли, твърди и настоятелни. Обхвана лицето й с длани и леко наклони глава. От гърдите му се изтръгна дълбоко стенание.
Рейна стисна здраво раменете му, извърна глава и задъхано простена:
— Не.
— Да.
Не й даде друга възможност да протестира. Властните му устни уловиха нейните в целувка, която напълно я лиши от воля.
Цялото й тяло сякаш омекна и тя щеше да се свлече на пода, ако неговото мускулесто тяло не я притискаше до стената и не я задържаше изправена.
Обви ръце около врата му и отговори на звуците, които се изтръгваха от гърдите му, със свои стенания, изпълнени с желание — неукротимо и първично.
Езикът му се плъзна между устните й и предизвика експлозия от светлини и цветове в главата й. Това прекрасно усещане бе ново за нея. Всяко движение изпращаше сигнали из цялото й тяло. Зърната на гърдите й настръхнаха. Сърцето й биеше ускорено.
Спряха за миг — да си поемат въздух, погледнаха се удивено и отново потънаха в обятията си. Първата хапка само бе изострила апетита им и сега и двамата бяха още по-гладни от преди.
Трент бе завоевателят, но Рейна с удоволствие му се отдаваше. Жаждата й се подсилваше от годините, прекарани в неведение и лишения. Съпругът й никога не я бе целувал с такова необуздано желание. Другите мъже не се бяха осмелявали.
Трент не признаваше никакви ограничения. Устните му не можеха да й се наситят. А скоро целувките станаха недостатъчни.
Той бавно плъзна ръце надолу към кръста й и с едно бързо и рязко движение я повдигна.
— Желая те — простена той, докато устните му изгаряха нежната кожа на шията й.
— Не можем…
— Ще го направим.
— Къде е Руби?
— Сами сме.
— Но…
— Недей да спориш. И двамата знаехме, че рано или късно ще се случи.
Това бе истина. От мига, в който го бе срещнала в коридора, знаеше, че Трент Гамблин представлява заплаха за нея. Далеч не зловеща, но все пак заплаха. Още когато за пръв път се вгледа в тъмните му очи и попадна в плен на очарователната му усмивка, знаеше, че той ще промени живота й. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се примири със съдбата си. Но примирението нямаше нищо общо с готовността, с която приемаше ласките му. Когато дланите му докоснаха гърдите й и бавно започнаха да ги масажират, тя затвори очи. Той чертаеше с пръсти нежни кръгове и галеше зърната й, докато не получи в отговор желаната реакция. После продължи любовната игра, като приближи лице до шията й и целуна нежната й топла кожа.
С трескави и непохватни пръсти разкопча блузата й, изгарящ от желание да види това, което ръцете му бяха открили. Знаеше, че тя не носи сутиен, но остана приятно изненадан от дантеленото й бельо.