— О, боже! — прошепна той и отстъпи крачка назад, за да й се полюбува.
Искаше му се да е много светло, защото това, което му се струваше, че вижда, бяха невероятно красиви гърди — малки, но стегнати и добре оформени. Кожата, която прозираше през дантелата, приличаше на сметана, а зърната й бяха като току-що напъпили рози.
Едва докосвайки дантелата, той погали принцесата, която се криеше под грозните дрехи. Тя бе съвсем истинска. Не беше някоя от фантазиите, с които се приспиваше напоследък. Това се случваше наистина. Той я докосваше.
Усещаше топлата й кожа през дантеленото бельо. А когато погали примамливите й форми, отговорът й го накара да настръхне целия. Той дори простена от силата на желанието, което изпита. Смъкна тънките презрамки от раменете й и с полувъздишка, полустенание долепи устни до едната й гърда.
Рейна извика името му и зарови пръсти в гъстата му коса. Тя затвори очи. Дишаше накъсано. Всяко движение на устните му предизвикваше отклик дълбоко в утробата й. Изгаряше от желание.
Тялото й безмълвно издаде нуждата й и в отговор ръцете му се спуснаха надолу и повдигнаха полата й. Тя потрепера, когато усети загрубелите му длани върху гладките си бедра. Затаи дъх в очакване. Той не би го направил. Не тук. Не сега.
Но Трент искаше да открие тайните й. Да я опознае напълно.
Ръцете му се наслаждаваха на всеки сантиметър от нежните й като коприна бедра. Пръстите му се срещнаха върху корема й и отново поеха надолу по сатенените й бикини към центъра на женствеността й.
Рейна си пое рязко въздух. Стисна здраво раменете му, за да не падне или да не полети. В този миг не се чувстваше свързана със земята. Гравитацията не я теглеше толкова силно, колкото докосването на Трент.
Замря, когато той плъзна пръсти под бикините й и ги свали. Смело отвори очи и срещна погледа му. Беше изгарящ. Дори мракът не можеше да скрие това. Въобще не се опита да протестира. Нямаше такова намерение. Цялото й тяло изгаряше от желание да бъде завладяно от него.
Тя се освободи от бикините си, без да се стеснява. В отговор Трент я възнагради с още една изпепеляваща целувка — Езикът му бе настойчив и всяка милувка бе изпълнена с напрежение.
Покри шията й с парещи целувки. Когато отново стигна до гърдите й, сърцето й щеше да изскочи.
Тя изхлипа от вълнение.
Той я докосна.
Тя му отвърна разгорещено.
Галеше я бавно и нежно, предизвиквайки нови вълни от удоволствие у нея.
Тя усети как цялото й тяло оживява под милувките му.
Пръстите му я приканваха да се предаде. И тя го направи.
Заляха я вълни на неописуемо блаженство. Рейна потръпваше при всеки прилив на удоволствие. Сякаш нямаха край. Когато и последната вълна се оттегли, тя не искаше да отвори очи, за да не прогони този прекрасен сън.
Усети дъха му върху бузата си и нежните му целувки. Тогава отвори очи. Трент й се усмихваше.
Но тялото му съвсем не бе така спокойно, както лицето му. Усещаше натрупаното в него напрежение, което чакаше да бъде освободено. Той провря ръка между телата им и смъкна ципа на джинсите си.
После я повдигна така, че краката й се увиха около кръста му. Проникна в нея и тя отпусна глава върху рамото му с въздишка на удоволствие.
Беше толкова нежен! Рейна го приласка в себе си и той блажено простена. Този стон бе най-прекрасното нещо, което бе чувала през живота си. Бе доставила някому удоволствие, независимо от външния си вид.
Той проникваше дълбоко в нея и тя се прекланяше пред силата, с която я завладяваше. Тихите звуци, изтръгващи се от устните й, свидетелстваха за това. Заради нея му се искаше да се представи по-добре от всеки друг път. Отново започна да целува нежно и настойчиво гърдите й.
Рейна не мислеше, че това е възможно, но усети как желанието повторно се надига дълбоко в нея. Всяко движение на тялото му разпалваше кръвта й и скоро тя отново гореше в огъня на страстта.
Той изчакваше, полагайки неимоверни усилия да се сдържа. Едва когато тя стигна върха, Трент отприщи страстта си. Освобождението, което изпита в този миг, бе толкова пълно и толкова прекрасно, че разтърси не само тялото, но и сърцето и душата му.
Останаха прегърнати, вплели мокри от пот тела. Сърцата им биеха с един и същи ритъм. Тя усещаше дъха му върху рамото си, където бе отпуснал глава. Нейната бе заровена във врата му.
Ромоленето на дъжда отвън бе като музика за ушите им. Ударите на стенния часовник във всекидневната бяха заглушени от тежкото им дишане и биенето на сърцата им.
Едва сега Трент я пусна да стъпи на пода. После отново я притисна в прегръдките си и се удиви колко слаба е всъщност. Можеше да я обгърне цялата дори и с една ръка. Нежно я целуна по косата.