Постепенно тя преодоляваше стеснителността си. В началото се колебаеше да направи каквото и да било, дори да го докосне.
— Сложи ръце върху гърдите ми — задъхано я подкани Трент, след като тя изненадващо се озова върху него. — Докосни ме. Моля те, докосни ме.
Тя направи, както я бе помолил, но ръцете й бяха много предпазливи. Тогава усети ударите на сърцето му под дланта си и се осмели да стори това, което отдавна искаше да направи. Ръцете й замилваха гърдите му, докато най-накрая той застена под нея.
Нежните докосвания на устните й бяха изпитание за издръжливостта му и когато не можеше да се сдържа повече, той отново я издърпа върху себе си.
Щом й се стореше, че няма какво повече да научи, той й показваше нови еротични преживявания.
През тази нощ помежду им се появи разногласие само веднъж — когато той посегна да включи нощната лампа.
— Не! — рязко извика тя и издърпа завивките върху себе си.
Това го изненада.
— Но аз искам да те видя — внимателно обясни той. — Искам да видя двама ни заедно.
— Не, Трент, моля те. Ако искаш да остана, недей да включваш лампата.
— Не те разбирам. — Бе искрено объркан. До този миг тя охотно бе изразявала чувствата си по всякакъв начин. Защо се боеше от светлината? Притисна я в прегръдките си. — Красива си. Чувствам го. Позволи ми да те видя.
Рейна се сгуши в него, наслаждавайки се на начина, по който гъстите косъмчета по гърдите му докосваха лицето й.
— Моля те, Трент. Предпочитам тъмнината, моля те.
Знаеше, че сега косата й е разрошена и разпиляна на всички страни така, както често я бяха снимали по-рано. Очилата й все още бяха в чантичката й долу. И въпреки че бе качила някой и друг килограм, тялото й изглеждаше горе-долу както на рекламите, които бе правила, защото фотоапаратите винаги добавяха по няколко килограма отгоре.
Тази вечер бе толкова специална! Той се любеше с нея, без да се замисля за външния й вид. Не искаше да рискува и да развали всичко, ако случайно я познае.
Трент неохотно се съгласи. Малко по-късно дори се пошегува с нежеланието й да включат лампата:
— Не мислех, че си толкова срамежлива.
Рейна знаеше, че той нямаше да е на това мнение, ако поне веднъж бе надникнал зад кулисите на някое модно ревю. Красавиците, които крачеха по подиума, изглеждаха спокойни, самоуверени и безупречни, но зад сцената бе истинска лудница. Често се случваше някой да я преоблича, докато тя сменяше обиците или шапката си.
Чужди ръце я бяха събличали и обличали почти толкова често, колкото го бе правила и тя самата. Човек не можеше да се срамува от голотата си и да работи с дизайнери, шивачки и фотографи. Техните докосвания бяха толкова безлични и лишени от чувства, че скоро бе престанала да ги забелязва. А майка й никога не бе изразявала обичта си по този начин.
Може би затова бе отвърнала толкова страстно на ласките на Трент, мислеше си Рейна. Ами да, тя с цялата си душа копнееше за нежното докосване на друго човешко същество. Ако той я смяташе за срамежлива, така да бъде.
— Изненадан ли си от свенливостта ми?
— Откровено казано, да. Особено след като си била омъжена. — Продължи да я милва по гърба и след малко попита: — Искаш ли да ми разкажеш за това или темата е прекалено болезнена за теб?
— Беше, но всичко свърши много отдавна и понякога ми се струва, че се е случило с някой друг. Току-що бях завършила гимназия.
— Ученическа любов, а?
— Нещо такова.
Всъщност бяха излизали само няколко месеца, преди да се оженят. Както повечето момчета, Патрик бе заслепен от красотата й. Но тя бе успяла да го накара да преодолее благоговението, което изпитваше към нея, и двамата се бяха влюбили по младежки лудо и неразумно.
Сюзън вече правеше планове за преместване в Ню Йорк и за съчетаване на кариерата й като модел с обучението й в колеж. Рейна се противопостави на това. Тя искаше да работи като модел, защото обичаше красивите дрехи и не можеше да си представи нещо по-хубаво от това да й плащат, за да ги демонстрира. Но не искаше майка й да направлява кариерата й така, че да изключи всичко друго от живота й, особено Патрик.
Ето защо го убеди да се оженят веднага. Това бе отчаян опит да се измъкне от лапите на майка си. Сюзън побесня, когато научи за плановете им. Но тя бе хитър и безмилостен противник. Вместо да им забрани да се женят, се съгласи със сватбата.
От самото начало на брака им започна да се меси във всичко, да дава съвети, да подрежда живота им, докато накрая Патрик се почувства излишен и безполезен. Последният удар върху самочувствието му бе, когато Сюзън се свърза с началника на отдел „Личен състав“ във фирмата, където той бе подал документи за работа.