Рейна бе принудена да признае пред себе си, че е използвала брака им за собствените си цели и че Патрик е нещастен. Затова му предложи изход, който той с готовност прие.
Шест месеца след сватбата се разведоха. Рейна и майка й се преместиха в Ню Йорк веднага щом това стана възможно. В крайна сметка Сюзън постигна целта си.
— Той беше много мил и добър с мен — разказваше Рейна на Трент. — Но бракът ни бе обречен от самото начало.
— Защо?
— Майка ми постоянно се месеше, а съпругът ми искаше сам да определя живота си.
— Майка ти? Досега не си споменавала за никакви роднини.
— Не сме много близки. Вече не.
— Имаш ли изобщо някой близък, Ейна? — нежно попита той.
Разговорът им започна да става прекалено личен, а това не й харесваше. Тя го погледна със закачлива усмивка и прокара пръсти по корема му.
— Точно сега ти си много близо до мен.
Той се съгласи с кимване и се наведе да я целуне.
По-късно, докато тя подремваше в леглото, Трент слезе долу и набързо приготви бъркани яйца и бекон. Качвайки храната горе, си помисли, че ако дрънченето на съдовете не бе успяло, то изкусителните аромати със сигурност щяха да я събудят. Тя седна и се опита да прогони съня от очите си.
— Гладна ли си? — усмихна й се той, щом забеляза, че е будна.
— Умирам от глад, макар че досега не го бях усетила.
Трент остави таблата на леглото и й хвърли една от ризите си.
— Може ли вече да включа лампата? — попита той, след като тя бе навлякла ризата и благоприлично бе закопчала няколко копчета.
Рейна се пресегна за чантичката си, която Трент се бе сетил да качи заедно с бикините й, и извади оттам очилата си. Сложи ги и едва тогава каза:
— Да, може.
— Трябва ли да ги носиш? — Кимна към очилата й.
— Да не би да искаш да окапя цялото ти легло с портокалов сок?
— Това би могло да бъде много секси.
Тя реши да приеме забележката му като шега и бе доволна, че той не продължи да настоява за очилата. Лакомо се нахвърлиха на храната.
— Нали знаеш, че ме накара да побеснея и не можех да си намеря място от яд? — каза той, отхапвайки от последната препечена филийка.
Тя остави внимателно чашата си с кафе върху таблата и я побутна встрани. Беше изяла всичко в чинията си и сега се облегна на възглавниците, които той бе натрупал зад гърба й.
— Защо?
— Защото замина така внезапно. Направо се поболях от тревога.
— Съжалявам, че не си взех довиждане с теб. Нямах време.
— Това ли бе единствената причина да не ми се обадиш, преди да заминеш?
— Каква друга причина би могло да има?
— Ами тогава, в оранжерията, бе започнало да става доста горещо. И нямам предвид температурата на въздуха. — Хвана ръката й и потърка с палец кокалчетата на пръстите й. — Ако Руби не те бе извикала на телефона, мисля, че щях да ти се нахвърля още там, в калта. Любов сред цветята. Романтика в оранжерията. — Той определено я дразнеше, но изведнъж стана сериозен: — Да не би да избяга от нещо, което те плаши, Ейна? От мен?
— Може би. Не знам. Във всеки случай ти ме хвана, нали?
— Имаше нужда от това, госпожице Рамзи.
— Имах нужда ли? — изумено повтори тя.
— Аха — потвърди той и се излегна, подпирайки се на лакти, без да осъзнава колко самодоволен изглежда. Беше си обул къси панталони, но те само подчертаваха мъжествеността му. В този миг бе истинско олицетворение на мъжкото самочувствие. — Мисля, че отдавна се нуждаеш от мъж, който да задоволи тайните ти желания.
— И ти си този мъж? — предпазливо попита тя.
Вместо да отговори, той просто сви рамене. Самодоволното изражение на лицето му бе достатъчно красноречиво.
Рейна скочи от леглото толкова бързо, че той не успя да реагира навреме и я настигна чак в коридора.
— Какво ти става? Къде отиваш?
Тя се извъртя и го стрелна с изпепеляващ поглед.
— Нямам нужда от никого, господин Гамблин. Още по-малко от мъж, който се люби с мен от съжаление.
— Съжаление! За какво, по дяволите, говориш?
— Ами сети се сам.
Тя влезе в стаята си, затръшна вратата и побърза да я заключи. Не можеше да понесе мисълта, че това, което бяха правили преди малко, бе акт на милосърдие от негова страна. Беше се прибрала самотна и отчаяна. Трент й бе предложил утеха и тя се бе вкопчила в него. Дали действията му не са били само начин да ободри горката госпожица Рамзи, да я измъкне от дълбините на отчаянието й?
Той ядосано заблъска с юмруци по вратата.
— Отвори!
— Махай се.
— Предупреждавам те!
— Казах ти да се махаш!
— Ако не отвориш проклетата врата, ще я разбия и после ще трябва да обясняваш на Руби какво се е случило.