— Не се страхувам от грубите ти заплахи.
Това май не бе много разумно от нейна страна. Следващото нещо, което чу, бе трясъкът от разбиването на вратата. Тя се сви инстинктивно и вдигна ръце да предпази главата си. Той я сграбчи за раменете и я вдигна така, че краката й едва докосваха пода. Разтърси я.
— Ти си най-упоритата жена, която някога съм срещал. Съжаление! — изръмжа той. — Скъпа, никой не стига толкова далеч, воден от съжаление. Не можеш ли да разпознаеш любовта, когато я срещнеш?
Досега бе стояла сковано в ръцете му. При тези думи цялото й тяло отмаля.
— Любов? — неуверено повтори тя.
— Да, любов — упорито вирна глава той. — Чувала ли си някога за нея? Обичам те и знаеш ли какво? Това ме плаши до смърт. Никога през живота си не съм се страхувал толкова. По-лошо е от която и да било контузия, получена на терена. Вече не знам откъде идвам и накъде отивам. Никога не съм се чувствал така, толкова объркан. Никога не съм бил по-нещастен, нито пък по-щастлив от сега. Направо е ужасно.
Показа й точно колко ужасно е, като я целуна. Без да я пуска от прегръдките си, я заведе до дивана и се стовари върху него. Разкъса ризата й и страстно зацелува гърдите й. Също така нетърпеливо се отърва и от късите си панталони.
Сливането им бе бързо. Проникна дълбоко в нея и за миг застина неподвижно, докато цялото му тяло гореше от страст. Нежно долепи устни до ухото й и прошепна:
— В случай че все още не съм се изразил достатъчно ясно, обичам те. Толкова много!
И започна да се движи в нея.
Тя го прие в себе си, в сърцето си. Когато достигнаха върха, сякаш ги разтърси експлозия. Трябваше им доста време да дойдат отново на себе си.
Рейна затвори очи и се пъхна под струята на душа. Изкъпа се много внимателно, като се сапунисваше повече от обикновено и усещаше тялото си като ново. Сетивата й бяха необичайно изострени. Какво ли усещаше Трент, когато я докосваше? Опита се да си го представи и се усмихна при спомена за изпълнените му с обожание думи, които й бе шепнал, докато правеха любов.
Той бе останал разочарован, когато му бе предложила да се върне в собствената си стая.
— Защо? — бе запитал, като се притисна още по-силно в нея. — Тук ми харесва. И това ми харесва. И това. — Погали всяка любима част от тялото й.
Тя отблъсна ръцете му, преди отново да загуби ума си.
— Руби може да се върне всеки миг. Какво ще стане, ако се качи горе и ни завари заедно?
— Какво толкова? Вече съм голям.
— О-о, и още как — въздъхна тя и го погали. Неговата въздишка премина в стон на възбуда.
— Скъпа, това не е най-правилният начин да ме придумаш да си тръгна. Или си променила решението си? — Обърна я по гръб и целуна топлите й устни.
— Не, не съм го променила — отблъсна го тя и той трябваше да скочи на крака, за да не падне от дивана.
— Какво ще кажеш за един душ набързо? — предложи Трент, докато тя го избутваше към вратата.
— А какво ще кажеш да не бързаме?
— Сериозно ли говориш? — попита той със светнало лице.
— Да, но всеки сам, под собствения си душ.
— О-о! — възкликна той и усмивката му бързо помръкна. — А не искаш ли първо да потичаме?
— Без мен. Нямам сили.
Това го накара отново да се засмее.
— А аз имам желание да изкача Еверест или да убия някой дракон.
Целуна я леко и си тръгна.
Сега, излизайки от душа, Рейна отново си спомни тази сцена, както и всеки безценен миг, откакто Трент я бе взел в прегръдките си тази нощ. Съкровено пазеше спомена за всяка дума, всяко докосване, защото никога досега не бе срещала такава любов.
И защо да не си признае? Тя също обичаше Трент Гамблин.
Вгледа се внимателно в замъгленото от пара огледало в банята, чудейки се дали любовта блести в очите й. Тези екзотични очи, които толкова се стараеше да скрие, преливаха от чувства. Какво ли би си помислил Трент, ако можеше да ги види? Дали и той би се съгласил с онези, които ги намираха за тайнствени и привлекателни? Дали щеше да ги хареса?
Отвори шкафчето и извади тъмен молив за очи. Повъртя го между пръстите си така, както бившият пушач си играе със забранената цигара. Само няколко леки докосвания с молива тук и лека извивка отдолу. Дали да не опита? Само мъничко, колкото да подчертае издължената им форма? Малко руж точно под скулите? Малко гланц за устни?
Спомни си за всички онези бели дрехи, които бе оставила в Ню Йорк. Контрастът с бялото правеше кожата и косата й изумително красиви. Пристегнатите колани, дълбоките деколтета, свободно падащите поли и панталони бяха най-подходящи за фигурата й. За миг й се прииска да бъде много красива. Как ли щеше да реагира Трент тогава?
— Ти не ме обичаш наистина — бе му прошепнала тя, когато страстта им се бе поуталожила.