— Обичам те.
— Знам с какъв тип жени излизаш обикновено. Аз не съм от тях.
— Може би затова те обичам толкова много. Излизал съм с много красиви жени, но всички те са толкова повърхностни в сравнение с теб. Ти си различна. Имаш сърце. Харесвам тялото ти. Харесва ми начинът, по който се допълваме физически. Но аз се влюбих най-напред в това, което не се вижда с очите. Ти не си просто красива обвивка. Ти си истинска жена.
Рейна върна молива за очи обратно в шкафчето и здраво затвори вратичката му. Покри лицето си с ръце и се опита да се успокои, вдишвайки дълбоко. Женската суета я подтикваше да бъде красива заради него. Но щеше ли да я обича, ако разбереше, че е била също като онези жени, които сега презираше?
Не си правеше никакви илюзии за бъдещето им. Нямаше такова. Не би могло да има щастлив край. Скоро Трент щеше да замине за тренировъчния си лагер. И тогава тя щеше да го загуби завинаги.
Но сега, докато беше с него, щеше да се наслаждава на уверенията му в любов. В живота си бе имала толкова малко пълноценни емоционални връзки. Майка й не познаваше истинската любов. Мори я бе обичал, но поради някаква причина не й се бе доверявал напълно.
Всеки път, щом се сетеше за смъртта му, се чувстваше опустошена. Дали бе посегнал сам на живота си? Тази мисъл не й даваше мира, но любовта на Трент бе приглушила болката.
Дните, които щяха да прекарат заедно, бяха преброени, но тя щеше да изживее всеки миг, без да съжалява. Щеше да бъде Ейна Рамзи, защото това й бе нужно.
Тъкмо бе навлякла чифт джинси и широка карирана риза, когато той почука на вратата.
— Отвори.
— Идвам. Моля те, недей отново да разбиваш вратата.
Отвори му и го попита:
— Ще поправиш ли бравата, преди Руби да я види?
— А ти ще ми дадеш ли целувка?
— Целият си мокър от пот!
— Не и устните ми. — Тя се приближи към него и леко целуна издадените му напред устни. — Предполагам, че това е всичко, с което ще трябва да се задоволя за момента — промърмори той.
Рейна се засмя.
— Гладен ли си?
— Закусвахме в четири часа сутринта. В такъв случай какво яде човек в девет?
— Какво ще кажеш за тостери с шунка и сирене?
— Звучи чудесно.
— Аз ще ги приготвя, а ти иди да си вземеш душ, моля те — каза тя и размаха ръка пред носа си.
Десет минути по-късно той се присъедини към нея в кухнята.
— Сега със сигурност миришеш по-добре — похвали го Рейна. — Нарязах малко плодове за салата и…
Трент я прекъсна, като я придърпа към себе си, притисна я в прегръдките си и горещо я целуна по устните. Докосна с език леко кривите й зъби.
— Обичам да те вкусвам. — Устните му се плъзнаха надолу по шията й. — Цялата — добави и отново я целуна страстно по устата.
— Тостерът ти изстина — промърмори тя, когато най-сетне успя да си поеме въздух.
— Аз пък се сгорещих. — Гамблин се притисна плътно до нея, за да й покаже.
Рейна се измъкна от прегръдката му и се прокашля.
— Нямаш никакво чувство за благоприличие. Хайде, сядай да ядеш.
— Опитваш се да ме командваш — също като леля Руби.
Закусваха дълго, тъй като често се заглеждаха един в друг. Той отново подметна за очилата й и я помоли да ги свали.
— Но тогава няма да мога да те виждам — обясни тя и отвлече вниманието му от темата, като покри лицето му с целувки и накрая се спря на устните му.
— Здравейте. Има ли някой вкъщи? — извика от преддверието Руби.
Те веднага се разделиха. Рейна се притесни и бузите й се зачервиха. Трент бе доволен като котарак, който току-що е облизал сметаната, и лениво се усмихваше.
— Насам, лельо Руби. Тъкмо си хапвах нещо много вкусно.
Рейна го изгледа укорително, докато Руби влизаше в кухнята.
— И какво е то, скъпи? О, колко мило! Госпожица Рамзи те храни.
— Аха.
Рейна скочи от мястото си и предложи на Руби да седне.
— Заповядай при нас. Добре ли е приятелят ти?
— Да, да, много по-добре. Нуждаеше се най-вече от малко компания. А как мина твоето пътуване? Кога се върна?
Рейна я осведоми набързо за по-важните неща, като пропусна подробностите.
— Извинявай, че тръгнах така набързо, без никакви обяснения.
— Разбирам те, при тези обстоятелства — отговори Руби и съчувствено стисна ръката на младата жена. — Трент каза ли ти, че поправи колата ти, докато те нямаше?
— Не — отвърна той вместо нея. — Прекарахме доста време заедно, откакто тя се върна, но така и не стигнахме до обсъждането на коли.
Рейна отново му хвърли унищожителен поглед, но за щастие Руби бе прекалено разсеяна, за да усети подтекста в думите му.
— Искаш ли да ти направя сандвич, Руби? — попита Рейна. — Още не съм прибрала продуктите, а ти изглеждаш уморена.