— Благодаря ти, скъпа. Ако никой от вас не се нуждае от мен този следобед, мисля да си остана в стаята и да подремна. С приятеля ми разговаряхме до зори. Бедничкият, няма с кого да си поговори. Децата му рядко го посещават.
Рейна приготви още един сандвич. Трент си по-хапваше от нарязаните пъпеш и диня, без да откъсва очи от младата жена. Погледът му бе твърде многозначителен.
— Беше много вкусно — каза Руби, когато свърши със сандвича. — Искате ли нещо от мен?
— Не, лельо — отвърна Трент и услужливо й помогна да стане от стола. — Иди да си починеш. Ние с госпожица Рамзи можем да се грижим прекрасно за себе си. Искаш ли да те изведа на вечеря довечера?
Руби майчински го потупа по бузата:
— Нали е много мило момче?
— Да, наистина — засмя се Рейна.
— Наистина ли мислиш така? — попита я Трент малко по-късно, след като Руби се бе оттеглила в стаята си и двамата отново бяха сами.
— За кое? — Тя миеше съдовете в мивката. След като поспориха малко, най-накрая Руби се съгласи да я остави да свърши това.
— Ами че съм мило момче? — Застана зад нея и я прегърна. Ръцете му веднага намериха гърдите й и започнаха да ги масажират. — Защо ги криеш под тези широки дрехи? Имаш красиви, изкусителни гърди. Нямаш ли нещо по-прилепнало по тялото?
Тя се опита да се освободи от ръцете му, но без да се напрегне особено.
— Не, харесвам свободните дрехи. Теб какво те засяга?
— Искам да ги виждам. — Продължи да гали гърдите й и скоро зърната им настръхнаха. — Ето какво имам предвид. Мразя да пропускам подобна гледка.
— Престани, Трент. Руби може да влезе.
— Тя спи — прошепна в ухото й. — Искаш ли да си поиграем в оранжерията?
— В оранжерията ли? — Тялото й бе тъй сластно отпуснато, че нямаше никакви сили да протестира.
— Да-а. Малко горещ секс с теб точно сега би ми се отразил чудесно.
— Нямаш никакъв срам.
— Не, просто много те желая — прошепна той и я извърна с лице към себе си.
— Още ли?
— Тостерите с шунка и сирене винаги предизвикват такава реакция у мен. — Тя обви ръце около врата му. — Особено когато са приготвени от някоя сексапилна дама. — Прегърна я през кръста и пъхна ръце в задните джобове на джинсите й, за да я привлече към себе си. — Имаш страхотно тяло.
Последвалата целувка бе гореща и страстна. Рейна разтвори устни и езикът му срещна нейния. Притисна я до барплота и разкопча ризата й, колкото да успее да пъхне вътре ръката си.
— Желая те — дрезгаво каза той. — Оранжерията или спалнята?
— Трент, не можем — опита се да протестира тя.
— Защо?
— Посред бял ден е.
— И какво от това?
— Трябва да рисувам. Имам работа. Четири нови поръчки.
— Добре — тежко въздъхна той. — Ще те оставя да работиш, ако ми позволиш да чета книга в твоя апартамент.
Тя внимателно го изгледа, като се мъчеше да разбере дали не се опитва да хитрува. Накрая се съгласи.
— Добре. Но само ако обещаеш да се държиш прилично.
— Обещавам.
Качиха се в апартамента й и дори положиха усилия да удържат на обещанията си. Но както се оказа, прекараха следобеда, като се любиха бавно и продължително.
Беше прекрасно, но Трент остана леко разочарован от настояването на Ейна да остави тежките завеси спуснати, така че стаята тънеше в полумрак.
Искаше му се да види тялото й, обляно от слънчевите лъчи. Изтегнат на леглото до нея, той я наблюдаваше, докато тя спеше. Не можеше да разбере как е могъл да я смята за невзрачна.
Тя бе красива. Не приличаше на никоя от жените, които бе срещал. Запълваше някаква празнина в живота му, за която не бе и подозирал, че съществува. И сега, когато най-после я бе открил, нямаше да я остави да си отиде.
Осма глава
— О, ето я и нея!
Рейна чу гласа на Трент в мига, в който отвори входната врата и веднага след това долови и познатите му стъпки по дървения под.
— Ейна?
— Здравей.
Той дойде при нея, прегърна я и я целуна набързо.
— Искам да те запозная с един човек.
— Но…
— Чувала си за Том Танди, нападател на Мустангите. Той има най-добрите ръце в цялата футболна лига. Дошъл е на гости. Разказах му всичко за теб.
Опита се да го спре, но Трент упорито я водеше към гостната. Не искаше да се среща с никого в този окаян вид. Бе ходила да търси материали за работата си и се чувстваше изпотена и размъкната.
Освен това винаги когато срещаше някого за пръв път, се страхуваше, че може да я разпознае. С Трент бяха неразделни напоследък. Чувствата му бяха искрени. Бе убедена в това. Сега повече от всякога се боеше той да не разбере, че не е тази, за която се представя. Не знаеше как би реагирал, ако открие истинската й самоличност, но не искаше да рискува. Всичко бе толкова прекрасно, не искаше нищо да го помрачава.