Не бяха успели да скрият връзката си от Руби. През онази първа вечер, когато Трент бе удържал на обещанието си и ги бе извел на вечеря, тя бързо бе преценила ситуацията.
— На вас двамата ви отне доста време да се оцените един друг — бе казала тя, докато разглеждаше менюто.
— Какво имаш предвид, лельо Руби? — невинно попита Трент.
Руби надникна иззад менюто и му хвърли унищожителен поглед.
— Не съм някоя изкуфяла старица, млади човече, и се възмущавам от намека ти, че не разбирам от тези неща. Къде си мислиш, че бях миналата нощ?
— Каза, че отиваш при болен приятел — отвърна той с блеснали очи.
— Но не съм твърдяла, че ми е само приятел, нали?
Рейна не можеше да продума от изненада. Руби отново се зае с менюто си. Трент се засмя така гръмогласно, че привлече вниманието на няколко души от околните маси, които го познаха и дойдоха за автографи.
След тази случка Рейна престана да крие връзката си с Трент от леля му. Руби се държеше така, сякаш нямаше нищо странно в това красив и очарователен мъж да се влюби до уши в някаква повлекана. Но Рейна не бе наивна и знаеше, че другите хора биха сметнали връзката им за странна.
В мига, в който влезе в гостната и видя изражението, изписано върху лицето на Том Танди, осъзна каква необичайна двойка бяха двамата в очите на хората. Рейна и Трент Гамблин биха били идеалната двойка, но госпожица Рамзи не бе подходяща за него. Ако досега не го бе осъзнавала, реакцията на госта им ясно го показа. Той бе, меко казано, шокиран.
Брадичката му направо увисна от изненада. Рейна изпита съжаление към него. Трент несъмнено му я бе описал с думи и младежът изобщо не очакваше, че госпожица Рамзи изглежда по този начин.
— Том, запознай се с Ейна Рамзи. Ейна, това е Том Танди.
— Здравейте, Том! — протегна ръка тя. Дланта й бе все така загрубяла и нямаше оформен маникюр, макар напоследък да й се щеше да остави ноктите си да пораснат само заради удоволствието да ги прокара по гърба на Трент. Когато той целуваше ръцете й или ги стискаше в своите, както обичаше да прави, си мечтаеше за дните, когато те бяха добре поддържани. Том само леко стисна ръката й и побърза да я пусне. — Заповядайте, седнете. Виждам, че Трент вече ви е предложил нещо за пиене.
Независимо дали Трент го осъзнаваше, ситуацията бе доста неловка. Тя се държеше като гостоприемна домакиня само за да накара изумения младеж да се отпусне. Сега той трябваше да каже на приятеля си: „Наистина е толкова красива, колкото ми я описваше“ или: „Сега разбирам какво те задържа в Галвстоун, хитрец такъв.“
Вместо това, Том само се взираше изумено в Рейна. Не защото я бе разпознал. Той чисто и просто недоумяваше, предположи Рейна, как е възможно подобно увлечение от страна на Трент.
— Искате ли още една бира? — попита тя.
— Не. Не, благодаря — каза Том и се опита да намести мускулестото си тяло на старичкия диван на Руби. Викторианските мебели не предлагаха удобства за професионалните футболисти. Той потъна в меките възглавници и коленете му се оказаха на едно ниво с гърдите. Ако можеше да се шегува в този миг, Рейна би отбелязала колко нелепо и гротескно изглеждат Том и Трент в гостната на Руби — като великани в кукленска къщичка.
— Искаш ли бира, скъпа? — попита я Трент и я настани до себе си.
— Знаеш, че не обичам, но ще си пийна от твоята, тъй като съм много жадна. Навън е толкова горещо.
Отпи глътка студена бира от неговата кутия и облиза устни. Той се засмя, целуна я и погледна към Том, сякаш чакаше одобрението му. Том все още продължаваше да се взира безмълвно в тях.
— Ще останете ли за вечеря, Том? — запита Рейна, за да наруши неловката пауза.
— Ъ-ъ не. — Той се прокашля, преди да продължи: — Аз трябва ъ-ъ да се връщам. Имам ъ-ъ среща.
Бе дошъл в Галвстоун с надеждата да отведе Трент обратно в Хюстън. Струваше му се, че приятелят му се е правил на отшелник прекалено дълго. Трябваше да заминат на тренировъчен лагер след няколко дни. Том възнамеряваше да прекара това време в непрекъснато пируване и предполагаше, че и Трент има същите намерения. Достатъчно шокиращо бе да разбере, че Трент няма да се присъедини към гуляите.
Но когато Ейна Рамзи влезе в стаята, Том се почувства така, сякаш изведнъж бяха издърпали килима изпод краката му. Не можеше да повярва на очите си. Ето сега, мислеше си той, някой ще ми каже, че сънувам.
— Мисля, че престоят на Трент тук му се е отразил много добре — подхвана той. Ако Ейна бе красива, нямаше да му е никак трудно да говори с нея. Но тази жена с размъкнати панталони и жилетка го притесняваше. — От години не съм го виждал в по-добра форма.