— Безпокояхме се за рамото му, но миналата седмица докторът каза, че напълно е заздравяло. — Тя се обърна към Трент и му се усмихна.
— Така ми каза и Трент.
— Мисля, че той може да поведе Мустангите към Суперкупата и да спечели тази година — уверено заяви Рейна. После плъзна ръка по бедрото на Трент — един от онези спонтанни жестове, които ясно издават колко близки са двама души.
Трент въздъхна престорено и се облегна удобно на креслото.
— Дамата ме обожава — похвали се той.
Рейна шеговито го смушка с лакът в ребрата. Сборичкаха се и накрая се прегърнаха.
— Трент ми каза, че рисуваш или поне работиш нещо подобно — обърна се Том към Рейна, когато най-сетне се бяха успокоили.
— „Нещо подобно“ е по-точно казано. Рисувам върху дрехи, но съм решила да разширя асортимента. Мисля да се захвана с дамаски, декоративни възглавнички, подобни неща.
Том кимна, но тя не вярваше, че е добил и най-бегла представа за работата й. Бари й бе подхвърлил идеята, че щом като заможните дами в Хюстън са съгласни да харчат стотици долари за оригинални, ръчно рисувани дрехи, може да са склонни да плащат хиляди, за да имат оригинални, ръчно рисувани кресла, канапета или шезлонги. Рейна внимателно бе обмислила предложението и след това бе споделила идеята с Трент. Той я бе подкрепил изцяло.
— Направи няколко неща — бе предложил той. — За да видим как ще се приемат на пазара, можем да ги изложим в някои от жилищата, които моята компания продава.
— Затова излизах днес — осведоми тя Том. — Ходих до един склад за текстил, за да купя материали. — Посочи към огромния пакет, който бе оставила до вратата, когато Трент я бе въвел в гостната. — И като говорим за това — каза тя и се изправи, — ще ви помоля да ме извините и ще се кача горе да поработя.
— Не можеш ли да си починеш малко и да поседиш с нас? — попита Трент, като я хвана за ръката.
— Сигурна съм, че двамата с Том имате да си говорите за много неща, така че ще ви оставя сами. Беше ми приятно да се запозная с теб, Том.
Той се изправи и неловко запристъпя от крак на крак:
— На мен също.
— Ще се видим по-късно, скъпи.
Трент я дръпна за ръката и я целуна продължително. Когато най-после се изправи, тя кимна стеснително на Том, взе пакета си и се качи горе.
Трент я изпрати с усмивка. Мислеше си за предната нощ. Усети топлина в слабините си при спомена за бурната им страст. Щом я изгуби от поглед, той отново се обърна към Том, който седеше отпуснат и зяпаше в пода.
— Е, какво мислиш? — попита Трент и отпи от бирата си.
Том безцелно повъртя палци, прокашля се, разкърши рамене, въздъхна тежко и най-после вдигна глава.
— Мисля, че си най-жестокият, студенокръвен и егоистичен кучи син, когото някога съм срещал.
Трент бавно остави бирата си на масата, без да откъсва очи от Том. Двамата продължиха да се гледат един друг известно време, после Трент се изсмя.
— Някаква конкретна причина?
Том се изправи и тромаво закрачи из стаята. На футболното игрище можеше да направи невероятни скокове, за да хване топката. Но сега успя да се блъсне в масичката за чай, да прекатури фигурка от слонова кост и да се спъне в килима. Най-накрая преодоля всички препятствия и се добра до прозореца.
— Виж какво правиш с тази жена — тихо каза той.
— Това, което правя с тази жена, доставя огромно удоволствие и на двама ни. Не че това те засяга — навъсено отвърна Трент.
Том рязко се обърна, като едва сдържаше гнева си:
— Искаше да знаеш мнението ми, нали? Е, ще ти го кажа. Мисля, че начинът, по който си играеш с тази жена, не подхожда дори и на теб, Трент.
— „Дори и на мен“?
— Да, дори и на теб. Виждал съм те да разбиваш безброй женски сърца. Но повечето от жените можеха да го понесат. Имаха други интереси. Имаха много предимства. Външен вид. Много пари. Куп мъже, които да ги ухажват. Не съм сигурен, че тази жена ще успее да преживее удара.
— Мразя постоянно да повтарям думите ти, но какво имаш предвид под „преживее“?
— Какво ще стане с нея, когато заминеш на тренировъчния лагер?
— Ще остане тук. Със сигурност не може да дойде с мен. Какво става със съпругите на другите футболисти, когато те заминат на лагер или пътуват по време на сезона? Не разбирам накъде биеш, Том.
— Тогава ще бъда малко по-конкретен. Какво ще стане с нея, когато се завърнеш от лагера, заживееш отново в Хюстън и подновиш стария си начин на живот?
— Щом започне сезонът, няма да съм пълен господар на себе си. Работата ми ще ограничи времето, което ще прекарваме заедно. Да не мислиш, че не разбирам това?