— Значи възнамеряваш да продължиш да се виждаш с нея?
— Да, по дяволите! А ти какво си мислиш?
— Възнамеряваш да я направиш част от живота си в Хюстън?
— Да.
Том поклати глава недоумяващо:
— Наистина ли мислиш, че мястото й е там? Че ще се чувства добре сред приятелите ти?
— И защо не?
— Защо? О, я стига, Гамблин! Аз съм най-добрият ти приятел. Няма нужда да се преструваш пред мен. Погледни я! — извика той, сочейки към стълбите. — Нима изглежда като жените, които обикновено ухажваш?
Трент се стегна при тези думи и яростно сви ръцете си в юмруци.
— Мисля, че е най-добре да си тръгваш.
— С най-голямо удоволствие. Не го казах, за да нараня чувствата ти. Само ти посочвам очевидното, за да й спестя разбитото сърце. Вярвай ми, изцяло й съчувствам.
— Е, много ти благодаря, но тя не се нуждае от съчувствието ти. И какво е чак толкова очевидно за теб?
— Че използваш тази жена, за да излекуваш егото си, докато лекуваш рамото си. Тя е точно това, от което се нуждаеш. Както сам каза, дамата те обожава. Ясно е от начина, по който те гледа. За жените е лесно да се влюбят в теб, Трент. По дяволите, аз съм мъж и не съм обратен, но да не мислиш, че съм сляп? Ти си красив. Симпатяга си. Звезда си и според жените, които изплакват очите си по теб, си невероятен в леглото. Коя жена не би се влюбила в теб? Всеки би ти завидял за късмета, който имаш с жените, но смятам, че си истински негодник, щом можеш да се възползваш от тази нещастница.
Трент сложи ръце на кръста и предизвикателно отметна глава назад.
— И защо да го правя, господин професоре по психология? — попита той, настъпвайки приятеля си по болното място. Том Танди беше завършил психология в университета и дори бе защитил докторат. Но бе решил, че един спортист не би спечелил особено доверие в тази област и затова се бе отказал от мечтата си да практикува.
Том отвърна спокойно, като се поклащаше напред-назад, опитвайки се да овладее гнева си. Вдигна ръце и започна да брои на пръсти:
— През последната година ти покори сърцето на кралицата на красотата в Тексаския университет, чийто баща на практика притежава целия Форт Уърт; на млада вдовица, която управлява не само огромното състояние, завещано й от покойния й съпруг, но и умовете и сърцата на висшето общество в Западен Тексас; на една дама, която ръководи банката на „Корпус Кристи“, както и на принцеса, чийто аристократичен баща прекарва остатъка от живота си в изгнание в страната ни. Да продължавам ли?
Трент скръсти ръце на гърдите си:
— Моля, продължавай. Накъде биеш?
— Истината е, че всеки път връзката ти с една жена се развива добре докато печелиш. Щом загубиш мач — и хоп, край на връзката. Финито.
Трент се размърда неловко и се обърна с гръб към Том, уж да оправи пепелника на масата.
— Значи изпадам в лошо настроение след загуба. И какво от това?
— А, не. Твоето е далеч по-страшно от лошо настроение, приятелю. Ти трябва да бъдеш водещият в една връзка. Звездата. Не искаш дамата да те превъзхожда по какъвто и да било начин. Ти си роден състезател — както на игрището, така и в бизнеса — и винаги играеш честно. Обичаш предизвикателствата. Но в любовния си живот не понасяш съперничеството. Една красива, известна, надарена или преуспяла жена представлява заплаха за егото ти, особено когато губиш на терена или пък лекуваш травма на рамото си, която може да сложи край на кариерата ти. — Том се приближи и заговори тихо и състрадателно: — Ейна Рамзи не представлява подобна заплаха, нали, Трент?
Гамблин се извърна с разтреперана от ярост брадичка, но това не стресна Том. Той смело продължи:
— Тя не е красива като теб. Със сигурност не се облича така добре. Не те превъзхожда финансово. Не се съмнявам, че е талантлива, но безспорно ти си звездата този път, нали? — Въздъхна дълбоко и сложи ръка на рамото на Трент. — Тя е точно това, от което се нуждаеше преди няколко седмици — жена, която да те обожава и да приема за истина всяка твоя дума, която да вярва, че никога не грешиш. За нея ти си приказният принц. Погледни фактите, Трент. Когато дойде тук, ти губеше. Използвал си Ейна, за да повдигнеш самочувствието си.
Гневът на Трент се уталожи, тъй като част от думите на Том бяха истина. Харесваше и уважаваше Том Танди и като спортист, и като човек. Бяха приятели от години и това даваше право на Том да говори открито с него.
— За някои неща си прав, Том. Но грешиш относно чувствата ми към Ейна. Всичко започна така, както казваш — исках само да се позабавлявам. Тя беше насреща. Защо да не се възползвам? Нямаше какво друго да правя. — Погледна приятеля си право в очите. — Но за пръв път в живота си наистина опознах една жена. Звучи сладникаво, но аз я обичам. Знам, че е различна. Точно затова я обичам.