Том внимателно се вгледа в лицето на Трент, опитвайки се да разбере доколко е искрен. И тогава смутено се усмихна.
— В такъв случай съвсем не съм бил прав. Надявам се всичко да свърши добре. Приятели ли сме? — попита и протегна ръка.
Трент я стисна силно и го потупа по рамото:
— Приятели сме.
Скоро след това Том си тръгна. Трент се втурна нагоре по стълбите и високо извика Ейна.
— Къде е пожарът? — попита тя, като подаде глава иззад вратата.
— Тук. — Той я върна обратно в стаята, като затвори вратата с крак, притисна я в прегръдките си и изгори устните й с целувка. — Искам да правим любов.
— Трент — засмя се тя и понечи да се измъкне от обятията му.
— Веднага.
— Аз тъкмо…
Отново я целуна сладострастно. Вече се познаваха толкова добре, че знаеше точно какво да направи. Пожарът, за който той говореше, обхвана и нея, подхранван от несекващото й желание да бъде с него.
Бързо се освободиха от дрехите си и коленичиха на пода. Той покри с целувки шията и гърдите й. Рейна се изви назад и гъстата й коса се разпиля свободно. Палавият му език галеше кожата й, докато тя цялата настръхна. После я положи на пода и я облада.
След като се върнаха към реалността, той остана сгушен в нея, вдишвайки дълбоко аромата на цветя, който се носеше от косите й. Навън вече се смрачаваше, но това, което виждаше у Ейна, бе достатъчно, за да го накара да се зачуди защо Том не я смята за красива. Разпиляната й по пода коса бе гъста и мека като коприна. Кожата й, покрита с капчици пот от бурната страст, сякаш блестеше в мрака.
Отново започна да я люби, но този път не бързаше и се наслаждаваше на всеки безценен миг, на всеки сладостен звук, който тя издаваше в отговор на ласките му.
С никоя друга жена не бе изпитвал такова удоволствие. През цялата вечер отново и отново й доказваше любовта си, като отричаше всичко, което Том бе казал. Особено пред себе си.
Девета глава
В първия миг Рейна не можа да си спомни защо не искаше да се събужда. После се сети и отново затвори очи.
Трент заминаваше днес.
Обърна се по гръб и се запита дали ще може да го изпрати спокойно. Нямаше много време за чудене, тъй като на вратата се почука дискретно. Тя скочи от леглото и изтича да отвори.
— Нямаше да се налага да идвам на пръсти до вратата ти в шест сутринта, ако ми бе позволила да остана в леглото ти през цялата нощ. Но въпреки това те обичам. — Трент се наведе леко и я целуна. Руби знаеше за връзката им, но Рейна бе непреклонна, че двамата се нуждаят от мъничко усамотение. Тя упорито отказваше да спи с него през цялата нощ. — Защо не си облечена за бягане?
— Не знаех дали ще искаш да излезем тази сутрин — шепнешком отвърна тя.
— Искам. Това е последната ни възможност да потичаме заедно по брега в Галвстоун. Поне за малко. — Той се пресегна и я потупа отзад. — Побързай. Аз ще загрявам пред къщата.
Трент явно щеше да се преструва, че днешният ден е съвсем обикновен поне за няколко часа.
Щом се върнаха от освежителната разходка, пиха плодов сок и закусиха в кухнята, както обикновено. Но когато се качиха горе, той я хвана за ръка и я дръпна в стаята си, като заключи вратата след себе си.
— Какво правиш? — попита тя.
— Заключвам те. Днес ще се къпем заедно.
Това бе още едно нещо, което му бе отказвала досега.
— Трент, нали знаеш колко…
— Недей да спориш. Приеми го като прощален подарък за войник, който отива на фронта.
— Но…
— Обичаш ли ме?
Гласът му бе толкова напрегнат, че Рейна не посмя да се пошегува.
— Да — откровено каза тя. — Обичам те, Трент.
— И аз те обичам. Взаимно опознахме интимността, възможна между мъж и жена. Докосвал съм те, целувал съм те навсякъде. Но искам да те видя на светло. Позволи ми, моля те.
Бе първият — и вероятно щеше да бъде последният — човек, който я обичаше такава, каквато наистина беше. Можеше ли да му откаже нещо през последния им ден заедно? Не се противопостави, когато той започна да съблича сивия й анцуг. Позволи му да свали безформените й дрехи една по една, докато накрая остана съвсем гола.
Трент не каза нищо в продължение на няколко минути. Очите му обходиха тялото й от глава до пети и обратно и после отново и отново, все по-бавно. Поразен, той тихо изруга.
— Защо се обличаш по този начин? Имаш най-красивото тяло, което някога съм виждал. Не разбирам — дрезгаво промърмори, поклащайки глава в недоумение.
На Рейна й се доплака от радост. Неговите думи означаваха повече от всеки друг комплимент, който някога бе получавала. Толкова често бе чувала подобни думи по свой адрес, че накрая бяха изгубили смисъла си. Но изречени от Трент, те придобиха ново значение.