Выбрать главу

Ако продължеше да мисли за това, щеше да се разплаче, а започнеше ли веднъж, нямаше да може да се спре. Днешният ден бе прекалено важен, за да го пропилее в плач. Затова тя се приближи до него, изправи се на пръсти и прошепна в ухото му:

— Облечен сте с прекалено много дрехи, господин Гамблин.

После се зае да смъква късите му панталони.

Преди да застанат под душа, Трент свали очилата й. Рейна инстинктивно посегна да ги вземе, но той ги държеше високо над главата й. Тя извърна лице встрани.

— Ейна, погледни ме.

Обичаше го, нали? Щеше ли да има голямо значение, ако я познаеше сега? И без това щеше да я напусне след няколко часа. Бавно обърна глава и го погледна.

Трент сякаш потъна в очите й.

— Какъв необикновен цвят! — унесено промърмори той, като че ли говореше на себе си. — Престъпление е от твоя страна да криеш такива прекрасни очи зад оцветените стъкла на очилата си.

Остави очилата й на мивката и покри лицето й с нежни целувки. Целуваше я по затворените клепачи, по бузите, по челото, по брадичката, преди горещите му устни да се озоват върху нейните.

Къпането им заедно се превърна в любовен ритуал. Устните им отпиваха вода от пулсиращата плът без свян и насита. Насапунисаните им ръце се плъзгаха по гладката кожа, галеха и масажираха, предизвиквайки стонове на удоволствие.

— Толкова ме възбуждаш! — дрезгаво прошепна той и проникна в нея. Сливането им бе прекрасно и сякаш продължи безкрай.

Водата от душа охладня много преди страстта им.

Обедът бе изключително тържествен. Руби бе необичайно мълчалива.

— Сигурен ли си, че не си забравил нещо?

— Опаковах всичко и проверих стаята два пъти, лельо. Ако съм пропуснал нещо, можеш да го изпратиш в къщата ми в Хюстън. Дори и да ме няма, икономът ми ще е там.

Рейна също не говореше много. Едва се сдържаше да не заплаче, докато безцелно побутваше пилешката салата из чинията си.

— Кога е полетът ти? — попита Руби.

— Трябва да излетим в четири, но съм сигурен, че интервютата за пресата ще ни забавят, както обикновено.

Намръщи се угрижено, докато гледаше Ейна. Бе очаквал, че ще е натъжена, тъй като нямаше да се виждат цели три седмици. Но не мислеше, че ще е толкова покрусена.

— Ще ви интервюират ли от телевизията? — попита го Руби.

— Вероятно. Гледайте новините довечера и може да ме видите. — За да разведри малко атмосферата, той намигна на леля си. — Искаш ли да ти махна с ръка?

Когато най-после приключиха с обеда, бе време да се сбогуват. Трент прегърна леля си и я целуна звучно по устата.

— Благодаря ти от свое име, от името на треньора ми, от името на отбора и от името на всичките ми почитатели.

Тя се престори на разсърдена:

— Какви ги приказваш, глупчо такъв?

— Ако не ми бе осигурила тиха стая за почивка и пълноценно хранене три пъти дневно, сега нямаше да съм в такава страхотна форма. За разлика от мен, на всички останали в лагера ще им бъде далеч по-трудно да се справят с тренировките, а това го дължа изцяло на нежните ти грижи.

Руби изтри сълзите си с носна кърпичка и промърмори, че винаги е добре дошъл и може да остане колкото иска. След като той я увери, че често ще я посещава, тя дискретно се оттегли и го остави насаме с Рейна. Още преди да обядват, бе натоварил багажа си в колата, която го чакаше зад ъгъла.

Без да каже и дума, той я притегли в прегръдките си. Рейна притисна лице до гърдите му и обви ръце около кръста му. Искаше й се да улови силата, уханието, топлината му и да ги затвори в бутилка, от която да отпива, когато има нужда от него.

— Ще ми кажеш ли? — нежно попита Трент, докато галеше косите й.

— Какво да ти кажа?

— Защо изглеждаш така, сякаш някой току-що е прегазил любимото ти котенце?

Тя се усмихна несигурно:

— Така ли изглеждам?

— По-зле.

— Тъжна съм. Не ми се иска да заминаваш.

— Само за три седмици.

За цял живот.

— Ще ти се обаждам всяка вечер.

За известно време, а после някоя вечер ще забравиш, после отново.

— Ще ми липсваш. Ужасно много.

Докато срещнеш някоя друга!

Той се наведе и я целуна. Рейна знаеше, че за последен път усеща устните му върху своите и вложи цялата си любов в тази целувка.

Когато се отдръпна от нея, Трент погали устните й с палец.

— Ако ме целунеш така още няколко пъти, няма да ми е нужен самолет, за да прелетя до Калифорния. — Отново я притисна до себе си. — Ще се видим след три седмици.