И след това замина.
Тя едва се добра до пейката под стълбището и се строполи върху нея. Заплака. Горчиво. Разтърсващо. Този път нямаше кой да я утеши.
Рейна бе ужасно заета по цял ден. Довърши поръчките за десет дни. Бари бе популяризирал идеята за ръчно рисувани дамаски и вече имаше поръчка за три големи възглавници за плетени градински столове.
За нейна огромна радост, Трент й се обаждаше всяка вечер и разговаряха, докато Том, с когото деляха една стая, не му извикаше да затваря и да гаси лампите. Той звънеше толкова редовно, че една вечер Руби я извика на телефона и с известна изненада й каза:
— Мъж е, но не е Трент. Който и да е, той произнесе името ти погрешно. Търсеше Рейна.
Тя взе слушалката, без да отговаря на въпроса в погледа на Руби.
— Ало?
— Рейна Рамзи?
Хвърли бърз поглед през рамо, за да се убеди, че хазяйката й отново се е загледала в сериала по телевизията.
— Да, аз съм.
Мъжът от другата страна на линията се представи за служител на застрахователна компания от Ню Йорк.
— Вие сте посочена като облагодетелствано лице на полица от петдесет хиляди долара и исках да се уверя за настоящия ви адрес. Ще получите чек за цялата сума, тъй като данъците са платени още при легализирането на завещанието.
Гърлото й се сви от тревога:
— Кой… кой?…
— О, извинете ме. Господин Мори Флетчър.
Усети как коленете й се подкосяват. В никакъв случай не искаше да се облагодетелства финансово от самоубийството на Мори. Призляваше й само от мисълта за това. Тя преглътна, прокашля се и навлажни устни с език.
— Не мислех, че в такива случаи се изплащат застраховки живот.
Мъжът явно бе изненадан:
— Извинете, не разбирам за какво става въпрос. Какво значи „такива случаи“?
Не можеше да произнесе гласно ужасната дума.
— Ами начинът, по който е умрял.
— Застрахователната компания не намери нищо нередно около смъртта на господин Флетчър, госпожице Рамзи. Никой не би могъл да предвиди реакцията на организма му към лекарството.
— Лекарство? — едва успя да каже тя, поемайки си дълбоко въздух.
— Да, лекарството за понижаване на кръвното налягане, което неговият лекар му е предписал. Много се извинявам. Мислех, че сте запозната с обстоятелствата около смъртта на господин Флетчър.
— Аз също мислех така — промърмори Рейна. Едва сега започваше да разбира какво означава този телефонен разговор. Щеше да й бъде много по-трудно да приеме начина, по който майка й бе представила смъртта на Мори.
— В онзи ден лекарят му бил изписал ново лекарство за кръвното.
— Разбрах, че е пил алкохол заедно с хапчетата.
— Да, аутопсията потвърди описаното в полицейския протокол, но съдържанието на алкохол в кръвта е съвсем нищожно. Вероятно просто е изпил чаша вино на вечеря. За съжаление много е трудно да се определи точната доза на лекарството, което е взимал, както и да се предвиди реакцията на пациента към него. Ако е имало някой с него, когато е загубил съзнание, можело е животът му да бъде спасен, но чашата вино не е изиграла голяма роля нито в положителна, нито в отрицателна насока. Съжалявам, че ви разстроих, госпожице Рамзи — добави той, като чу подсмърчането й в слушалката.
— Не, не, няма нищо. Благодаря ви, че ми съобщихте.
Смъртта на Мори е била случайна!
Може и да е бил разочарован от отказа й да подпише новия договор, но това не го е довело до самоубийство. Щеше да продължи да тъгува за него, но вече без да носи товара на отговорността за смъртта му.
Все още бе в повишено настроение, когато Трент се обади малко по-късно вечерта. Разказа му за телефонното обаждане.
— Не можеш да си представиш колко облекчена се чувствам, като знам, че не е умрял, мразейки ме.
Трент не знаеше, че Мори е бил нейният агент, смяташе, че й е бил много добър приятел.
— Никога не съм вярвал в това, скъпа. — Помълча за миг, после каза: — След като си в такова добро настроение, ще те попитам сега.
— Какво да ме попиташ?
— Ще дойдеш ли с мен на партито по случай откриването на сезона?
Тя стисна здраво слушалката.
— Парти по случай откриването на сезона?
— Да, собствениците на отбора организират голямо тържество всяка година след тренировъчния лагер и преди първия мач. Всички се обличат официално и става голяма веселба. Искам ти да бъдеш моята дама за вечерта.
— Не мисля, че бих могла да дойда, Трент — бързо каза тя.
— Защо не? Вече си ме заменила с някой друг? Да не би леля Руби да е дала стаята ми на някой красавец, приличащ на Робърт Редфорд? Да не би да предпочиташ руси мъже? Добре, ще изруся косата си.
— Чакай малко! Не, не съм те заменила с друг, просто не мисля, че съм подходяща за такова парти. Особено щом се иска официално облекло.