— Хей, успокой се. Ти ще си с мен, а аз съм звезда.
За миг си представи ленивата му самодоволна усмивка и сърцето й трепна. Какво ли щяха да си помислят приятелите му и съотборниците му за безвкусно облечената Ейна Рамзи?
Спомни си изражението върху лицето на Том Танди, когато за пръв път я видя, и в същия миг разбра, че никога няма да подложи Трент на такова унижение.
Нито пък щеше да отиде на празненството като Рейна. Трент би се почувствал като невероятен глупак и тя не можеше да му причини подобно нещо в навечерието на най-важния сезон в кариерата му. Той вече се чувстваше като полузащитник в Супер-лигата. Не би направила нищо, което да подрони новопридобитото му самочувствие.
— Ще видим — уклончиво отвърна тя, за да отложи отказа си.
Но вече бе решила, че за нищо на света не би присъствала на това парти.
— Мамо!
— Здравей, Рейна.
Рейна пребледня и остана на прага, вторачена в гостенката на Руби, която седеше с възрастната дама в гостната.
— Майка ти пристигна преди около половин час, скъпа — каза Руби, като се правеше, че не забелязва очевидната неприязън между двете жени. Не бе харесала Сюзън Рамзи още с появата й и първите й впечатления съвсем не се подобриха, когато жената продължи да настоява, че името на дъщеря й е Рейна, а не Ейна.
Само благодарение на вродената си южняшка гостоприемност Руби бе поканила Сюзън в гостната да изчакат Ейна, или Рейна, да се върне от покупки. Никак не й харесаха и подпитванията на Сюзън и тя й отговаряше колкото е възможно по-уклончиво.
— Искаш ли чаша чай, Ейна?
— Не, благодаря ти, Руби — отвърна Рейна, без да сваля очи от майка си, която не се и опитваше да прикрие неодобрението си към живописно облечената хазяйка, къщата и дъщеря си.
— Тогава ще ви оставя да си поприказвате двете. Тя излезе, като окуражително потупа Рейна по рамото и мимоходом й прошепна:
— Ако имаш нужда от мен, извикай ме.
— Изглеждаш ужасно — започна Сюзън без предисловия. — Лицето ти е изгоряло от слънцето.
— Тук сме на остров, мамо. Прекарвам доста време навън и това ми харесва.
Сюзън изсумтя неодобрително:
— Тази жена, Руби, ми каза, че си имаш обожател.
— Нищо подобно не ти е казала — спокойно отрече Рейна. Настани се на един стол срещу майка си, която седеше с идеално изправен гръб, така че въобще не докосваше облегалката. — С лукавите си подпитвания може и да си успяла да измъкнеш от нея достатъчно информация, за да си направиш подобен извод, но недей да намекваш, че приятелката ми е клюкарствала зад гърба ми. Добре я познавам. А също и теб, мамо.
Единствената реакция на Сюзън спрямо думите на дъщеря й бе леко повдигане на идеално поддържаните й вежди.
— Живееш тук с някакъв мъж, така ли?
— Не, но се влюбих в един мъж, който живееше тук. Той замина.
— И аз така разбрах. Някакъв футболист — изсмя се пренебрежително тя. — Правиш се на глупачка заради широките му рамене. Трябваше да се досетя, че нещо такова те задържа тук, вместо да се върнеш, където ти е мястото.
— Трент няма нищо общо с решението ми да не се върна към предишната си работа.
— Наистина ли?
— Да.
— Говориш за Трент Гамблин, нали?
— Да.
— Според това, което дочух напоследък, кариерата му е в упадък.
— Получил е травма на рамото през миналия сезон, но сега се завръща в чудесна форма.
— За бога, Рейна, спести ми ласкателствата по негов адрес. — Тя изтърси невидима прашинка от полата си. — И как ще завърши жалкото ти увлечение?
— Не знам. Но едно е сигурно, мамо. Това изобщо не е твоя работа — отвърна Рейна, като наблягаше на всяка дума. Лицето на Сюзън се изопна. — Сега имам нов живот. Нова кариера. Бизнесът ми върви добре и все повече се разраства. Ако някога реша да се върна на модния подиум, решението ще бъде само мое и няма да има нищо общо с теб.
Тя се наведе напред, свали очилата си и напрегнато се вгледа в майка си.
— Защо ме накара да повярвам, че Мори се е самоубил?
Самообладанието на Сюзън се поразклати:
— Не съм.
— О, напротив! За теб просто няма граница, която не би преминала, нали? Би сторила всичко, за да постигнеш целта си. Съжалявам те, мамо. Сигурно си ужасно самотна.
Сюзън скочи на крака.
— Спести си съжалението. Успях да се съвзема, след като ти ме изостави. Продадох апартамента и възнамерявам да задържа цялата сума за себе си.
— Поздравявам те. Задръж парите. Винаги съм мразела онзи студен мавзолей, който ти погрешно наричаше „дом“.
Сюзън продължи, сякаш не я бяха прекъсвали: