— Благодаря ви.
— Том, защо не предложиш на Рейна да пийне нещо?
— Да, да, разбира се. Искаш ли да… ъ-ъ… — Кимна към бара, канейки я да го придружи дотам. Не смееше да я докосне. Тя благодари на семейство Харисън за гостоприемството и ги остави да посрещат останалите гости, които се тълпяха на входа. Докато си проправяше път през тълпата, Том недоумяваше откъде познава това божествено създание. Защо не си спомняше да я е срещал? Никога не е бил чак толкова пиян!
— „Рейна“ ли каза?
— Да, но ти бях представена като Ейна. В Галвстоун. Преди няколко седмици. Виждал ли си Трент? Тук ли е вече?
Том се закова на място и зяпна от изненада. Хвана Рейна за раменете с големите си ръце и внимателно я изгледа.
— Дяволите да ме вземат! — повтори той няколко пъти, после отметна глава назад и избухна в гръмогласен смях. — Кучият му син… Чакай само да ми падне в ръчичките. И преди ми е погаждал номера, но този наистина си го бива. Боже, този път направо ме разби. Ама и теб си те бива! И ти участваше, нали? Милостиви боже, не бих те познал за нищо на света.
— Това не беше точно шега. Виж, аз…
Тогава забеляза Трент.
Стоеше на няколко метра встрани и разговаряше със съотборниците си — нападатели, ако можеше да се съди по ръста им. Доста го надвишаваха на височина, но за Рейна той бе най-внушителният мъж в залата.
Косата му бе небрежно пригладена и падаше над яката му. Загорялото лице рязко контрастираше на бялата му риза. Само Трент можеше да си позволи да носи толкова прилепнали бели панталони. Бяха безукорно ушити и точно по мярка. Идеално подхождаха на морскосиния му блейзър.
Той се смееше и белите му зъби блестяха на светлината. Непрекъснато поглеждаше към входната врата и очите му бяха изпълнени с вълнение и нетърпение.
Сърцето й преливаше от любов. Не й се искаше да откъсва очи от него. Ако можеше да отложи неизбежното… Но беше невъзможно. Само няколко секунди след като го бе видяла, той огледа присъстващите и спря вниманието си върху нея.
Също както и приятелят му преди това, Трент огледа преценяващо зашеметяващата дама в бяло. Тя имаше тъмна махагонова коса, кожата й бе блестяща като мрамор и апетитна като праскова, а фигурата й бе направо невероятна.
Сърцето му се разтуптя лудо и това го накара да се почувства виновен. Къде беше Ейна?
Нещо в очите на жената го накара да я погледне отново. Тя все още се взираше в него. В отговор той кимна. Устните й се разтвориха в колеблива усмивка. Тогава забеляза, че предните й зъби са малко криви, но това изобщо не накърняваше…
Рейна почувства мига, в който Трент я позна. Видя как прозрението се разля по лицето му като мастило върху лист хартия. Изумлението скоро бе заменено от удоволствие. Той дори се опита да си пробие път и пристъпи към нея. За миг я изпълни истинско блаженство, преди по лицето му да се изпише изражението, от което се бе страхувала.
Широката му усмивка изчезна за миг. Топлината в очите му бе заменена от студен блясък. Дори и стойката му се промени. Целият се скова, сякаш застана мирно.
Видя го как ядосано се завърта на пети и си запроправя път през тълпата. Другите гости на партито, в пълно неведение за драмата, която се разиграваше сред тях, продължаваха да пият, да похапват и да се забавляват.
— Хей, не разбирам — каза Том, когато Рейна последва Трент. — Какво му е? Какво става?
— По-късно ще ти обясним всичко, Том.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не. Благодаря ти все пак, но трябва да поговорим насаме — отвърна тя през рамо.
Този поглед назад бе достатъчен да изгуби Трент от очи. Винаги й се бе струвал много висок, но в сравнение с повечето от съотборниците си, бе направо дребен. Мъжете наоколо й заприличаха на огромни секвои, докато се опитваше да се промъкне между тях. Непрекъснато се озърташе в напразен опит да види Трент.
Забеляза го да излиза през остъклените врати в другия край на залата и понечи да се промуши през тълпата помежду им. Задачата й бе затруднена от факта, че точно тогава оркестърът реши да изпълни химна на отбора. Опиянени от шампанското и от очакванията за предстоящия сезон, гостите станаха доста шумни.
Най-накрая успя да се промъкне през танцуващите хора и излезе навън в задушната вечер. Слезе по стъпалата към покрития с тухли вътрешен двор, където имаше разкошен басейн. Без да се стеснява, влюбена двойка се прегръщаше на един шезлонг.
Трент крачеше гневно от другата страна на басейна, като яростно дърпаше възела на вратовръзката си.
— Трент, почакай!
Той или не я чу, или не обърна внимание на вика й. Боеше се, че бе второто и се затича след него. Движенията й бяха затруднени от високите токчета и тясната й пола. Тя захвърли обувките си и запретна роклята си над коленете.