Тухлите бяха топли, но докато следваше Трент през поляната към изкуственото езерце, усети колко мокра и хладна е тревата. На обраслия с папрат бряг се издигаше бяла беседка, украсена с дърворезба.
Именно там успя да настигне Трент. Той тъкмо бе свалил блейзъра си и се канеше да го захвърли върху един плетен стол. Вратовръзката му висеше разхлабена около врата, а ризата му бе разкопчана почти до кръста. Внушителният му гръден кош се повдигаше учестено от ярост.
В мига, в който тя пристъпи в беседката, той се нахвърли върху й:
— Дойде да видиш дали ми растат ушите?
Озадачена от въпроса му, тя поклати глава. Едва сега усети, че плаче. Сълзите се стичаха по бузите й.
— Какво? Какво имаш предвид?
— Изкара ме магаре. Предполагам, че си дошла да видиш дали мога да рева.
— Не е вярно, Трент.
Той войнствено подпря ръце на хълбоците си.
— Не е ли? А за какво тогава? Бъди така любезна поне да ми кажеш защо ме направи на глупак?
— Не съм искала да те правя на глупак. Ти ме преследваше, а не аз теб. Не си ли спомняш?
Той погледна към пръста, който тя размахваше под носа му. Не му приличаше на онзи, който толкова често бе виждал, изцапан с боя. Очите, които се взираха в неговите в мрака, бяха прекрасни. И също толкова непознати. В миг гневът му се превърна в недоумение.
— Коя, по дяволите, си ти?
— Казвам се Рейна.
— Знам това — раздразнено каза той. — Не съм някакъв задръстен глупак, макар че ти очевидно ме смяташ за такъв. Чета списания. Движа се по магистралата, за бога. — Махна ядосано с ръка. — Кой би могъл да не забележи полуголата ти фигура върху рекламните табла край пътя? Гледам телевизия и глупавите предавания, в които се обсъждат наистина важни неща, като дължината на подгъва например, докато половината свят гладува.
— О — засегна се тя, — предполагам, че футболът е от много по-голямо значение за световния ред.
За миг той покри лицето си с ръце, като се опитваше да удържи гнева си.
— Права си. И двамата не струваме кой знае колко, нали? Това, което ме дразни, е, че аз поне не се правя на велик. А ти, на свой ред… За какво бе целият маскарад? Онези проклети дрехи и всичко останало?
— Зарязах кариерата на модел преди повече от шест месеца. Омръзна ми.
— Да изглеждаш невероятно? Светът да лежи в краката ти и всяка жена да се опитва да изглежда като тебе? Хайде стига, Ейна — или Рейна, или както там е името ти, не съм вчерашен. Дай ми поне една правдоподобна причина.
— Не беше заради самата кариера. А заради всичко останало, което върви с нея.
— Да — саркастично каза той, — като славата и богатството например.
— Майка ми се опитваше да ме продаде на един богат старец — разгорещено заяви тя. — Това достатъчно правдоподобна причина ли е за теб? Реших да не търгувам с тялото си по този начин и напуснах Ню Йорк. Дойдох тук, заживях при Руби. Исках ново име. Незабележимо, обикновено лице. Анонимност. Спокойствие. Исках хората да ме приемат без външния блясък, да надникнат зад повърхността и да видят жената вътре в мен.
— Добре, засега ще приема това. — Погледът му се плъзна по прическата, роклята и бижутата й. — А тази вечер? Защо, след като си направила такава драстична промяна, реши да се появиш в този вид тук?
Тя пристъпи към него.
— Влюбих се, Трент. В теб.
Той й обърна гръб и пъхна ръце в джобовете си. Загледа се в неподвижното езеро. Не се долавяше никакъв полъх на вятъра. Беше много задушно и горещо. Щурчетата свиреха в дърветата около езерото. От хладните си кални скривалища се обаждаха и жабите. Музиката от партито им се струваше много далечна, сякаш не можеше да проникне през тежкия въздух.
— Какво общо има това? — попита той след продължителната напрегната пауза.
— Това променя всичко. Ти каза, че ме обичаш. Мен — наблегна тя, като притисна ръце до гърдите си. — Е, сегашният ми вид е част от мен. Допреди няколко месеца беше много съществена част.
— Откъде да знам дали любовта ти към мен не е също толкова фалшива, както и всичко останало?
Обърна се и отново се вгледа в нея. Обвинителният му поглед я разгневи.
— Какво беше фалшиво у Ейна Рамзи?
— Най-напред името й — каза той, подчертавайки думите си с насочен към нея пръст.
— Ти предположи, че името ми е Ейна, защото видя подписа „Ейна Р.“ на рисунките ми. Това е анаграма на Рейна, в случай че не си забелязал.
— Много умно — саркастично каза той. — Ти защо не ме поправи?
Тя закърши ръце:
— Беше ме страх от разкриване. Все още не бях решила какво да правя. Имах нужда от повече време.