— След това имаше време. Достатъчно време.
— И кога би било подходящо да ти кажа, Трент? Ти се влюбваше в мен и аз те желаех. — Една сълза се търкулна по бузата й. Това ни най-малко не намали красотата й — беше кристално чиста и блестяща като скъпоценните камъни по обиците й. — Ти беше първият човек в живота ми, който ме хареса, а после и обикна заради самата мен, а не заради външния ми вид. Не можех да рискувам да те загубя. Прости ми, че те заблудих. — Тя потрепера, докато си поемаше дъх на пресекулки. — Ядосан си — и имаш пълно право. Знаех, че ще стане така, когато дойдох тук тази вечер. Но никога не съм искала да те правя на глупак. Не ми беше лесно да те лъжа през цялото време. Много пъти ми се искаше да призная коя съм, но ти казваше, че ме обичаш, защото съм различна. Не бях сигурна, че ще обичаш Рейна така, както обичаше Ейна. — Изтри сълзите си и тихо се засмя. — След първата ни нощ заедно исках да си сложа грим, да се облека хубаво. Исках да бъда красива заради теб, както всяка жена желае да бъде красива за любимия си. Но нещата, които ми бе казал, докосванията ти ме караха да се чувствам красива. По-красива от когато и да било. И това нямаше нищо общо с начина, по който изглеждах. За да разбереш мотивите ми, трябва да познаваш самотата, която това лице ми е носило цял живот. Няма да се спирам подробно на това, защото би могъл да си помислиш: „От какво се оплаква? Лицето й е донесло богатство. Красива е.“ Но аз съм преживяла същата дискриминация, на каквато е подложена и една непривлекателна жена. Предразсъдъци, отблъскване, изолация, болка, без значение каква е причината. — Застана до него и смело положи ръка на гърдите му. — Ти обичаше Ейна въпреки невзрачния й външен вид. Аз съм същата тази жена, Трент. Можеш ли да ме обичаш, нещо повече — да ме приемеш, с това лице?
В очите му напираха сълзи и той премигна, опитвайки се да спаси достойнството си.
— Толкова си красива! — промълви дрезгаво. — Аз не те познавам. Ти си като някакво неземно създание, като богиня.
— Не съм, Трент. Говори ми — помоли тя. — Докосни ме. Целуни ме и ще разбереш, че съм същата.
Направи първата крачка и протегна ръце напред и на него не му оставаше друго, освен да се наведе към нея. Рейна облегна глава на гърдите му и го притисна към себе си.
— Липсваше ми — прошепна тя, сгушена в обятията му. Дъхът й галеше къдравите му косъмчета. Целуна загорялата му кожа. — Липсваше ми.
Той изстена тихо и придърпа познатото й тяло по-близо до себе си. Зарови пръсти в косите й и наклони главата й назад за целувка. Но миг преди устните им да се срещнат, Трент се поколеба.
Рейна го сграбчи и го притисна към себе си.
— Да не си посмял да се тревожиш, че ще развалиш грима ми! Целуни ме така, както винаги си го правил.
Не му бе нужна допълнителна покана. Впи жадни устни в нейните. Тя посрещна езика му с тих стон на удоволствие и собственически обви ръце около врата му. Изви тялото си към него, за да станат едно цяло.
И тогава Трент разбра. Тя беше негова. Той си беше у дома.
— Какво каза леля Руби?
— Горката жена, остана безмълвна този път.
— Тя разпозна ли Рейна?
— О, да. Нали знаеш колко обича модните списания? Освен това бе чула майка ми да ме нарича Рейна и…
— Майка ти ли? Кога?
— Посети ме неочаквано. Разбрах, че Мори…
— Кой е Мори?
— Моят агент. Приятелят ми, който почина.
— Този, за когото мислеше, че се е самоубил?
— Да, защото майка ми ме накара да повярвам в това.
— Каква змия!
— Ами да…
— Извинявай, че те прекъсвам. Продължавай. Всичко е толкова объркващо.
— По-късно ще ти обясня подробно. Засега е достатъчно да знаеш, че майка ми дойде да ме види и срещата ни не бе от най-щастливите. — В гласа й се прокрадна тъга. — Надявам се, че някой ден двете ще постигнем известно разбирателство и ще изпитаме по-топли чувства една към друга.
Трент я целуна нежно по челото.
— И аз се надявам на същото, но само заради теб. Както и да е, разкажи ми за леля Руби.
— Ами тя всъщност бе чула двама души да ме наричат Рейна, но очевидно това не й бе направило впечатление. Когато тази вечер слязох долу, тя само ме изгледа втрещено и не можа да промълви и дума. Казах й, че ще й обясня всичко по-късно.
— Изглежда, има доста да обясняваш, госпожице Рамзи — каза той и с пръст повдигна брадичката й.
— Да. Но както казах по-късно.
Трент я издърпа върху себе си и сплете ръце на тила й. Целувката им бе продължителна и страстна.
Не бяха останали дълго на партито, след като се сдобриха. След няколко страстни целувки в беседката пооправиха дрехите си, намериха обувките на Рейна и се върнаха в къщата. Том ги посрещна на двора с измъчен и объркан вид.