— Какво става, по дяволите? — попита той. Поканиха го да се присъедини към тях, докато си похапваха от изобилния бюфет. През това време го осведомиха накратко за събитията. Том поклати глава умислено.
— Трябваше да се досетя, че приятелчето ми, супер-жребецът Гамблин, накрая ще грабне най-ослепителната жена в цялата страна — измърмори той.
— Наистина ли си „супержребец“? — попита го после Рейна, захапвайки го леко по ухото. Лежаха, прегърнати и голи, в огромното му легло. След кратка обиколка на къщата му и пожелание за „лека нощ“, отправено към иконома, Трент я бе отвел направо в спалнята.
— Оплакваш ли се? — Той я притисна към себе си.
— Хм — въздъхна тя и започна да се движи. — Но аз съм моногамно същество, Трент.
Впи поглед в очите й:
— Аз също. Отсега нататък.
Тя проследи очертанията на устните му с пръст.
— Имаме ли бъдеще заедно?
— Имаме, ако приемеш една развалина за свой съпруг.
Рейна хвана дясната му ръка и целуна деформираните му пръсти.
— Искам те за свой съпруг повече от всичко на света. Но ти съвсем не си развалина.
— Говоря сериозно, Рейна. — Вече произнасяше истинското й име с лекота. — Може би този сезон ще изляза на терена и ще стана за посмешище на всички футболни фенове от Грийн Бей до Маями.
— Не, няма! — разпалено отвърна тя. — Но дори и да не спечелиш нито един мач, това няма да бъде краят на света. Не знаеш ли какъв голям успех си постигнал вече?
— Така ли?
— Да, в наистина важните неща.
— Като например?
— Като например това, че си любящ и грижовен човек.
— Значи не смяташ, че те манипулирам? Том ме обвини, че съм се влюбил в „Ейна“ само защото е била първата жена, която не заплашва крехкото ми его.
Тя отрече тази теория с поклащане на глава:
— Не съм съгласна с него, но може би и аз съм те научила на нещо.
— И какво е то?
— Че всеки от нас трябва да дава най-доброто от себе си. Ако постъпваме така, успяваме, независимо от крайния резултат.
— Да, разбрах това. Но трябва да ми обещаеш, че няма да ми се караш, ако изпадна в лошо настроение след загубен мач.
Тя го целуна:
— Просто ще трябва да измисля начини да те развеселявам, нали така?
Той наклони глава и в очите му проблесна игриво пламъче.
— Знаеш ли, в известен смисъл ревнувах тази вечер, когато на излизане от партито бяхме заобиколени от онези фотографи. Искаха да направят снимки както на мен, така и на теб. Би ли желала да се върнеш някога към кариерата на модел?
— Може би, но само ако това не пречи на теб и на децата.
На устните му се изписа лукавата усмивка, която толкова й харесваше. Той повдигна вежди:
— Децата?
— Имаш ли нещо против?
— Не, по дяволите! Винаги съм искал да понапълня тази къща с дечурлига.
— Чудесно, защото ми се иска да започнем веднага!
Той се засмя и я прегърна.
— Господи, наистина си невероятна! — Гордо огледа лицето й. — Ще ми се да те видя в действие, пред камерата или на подиума, под светлините на прожекторите.
— Най-напред ще трябва да поотслабна малко.
— Да поотслабнеш? И без това си само кожа и кости!
— Не съм достатъчно слаба, за да се кача на подиума. Но сега, когато се научих да харесвам печеното месо и картофите, не съм сигурна, че ще успея да се върна към диетата от марули и вода.
— Само недей да губиш тези — каза той и повдигна глава, за да целуне гърдите й. — Идеални са.
Тя простена, докато Трент я целуваше, намествайки тялото си, за да я изпълни с топлината си.
— Това е прекрасно — въздъхна той.
— Кое?
— Този тихичък звук, който издаваш всеки път, когато те обладавам. Искам да го чувам поне веднъж на ден до края на живота си.
— Значи имаш намерение да останеш с мен?
— Предполагам, че да.
— Казваш го, сякаш правиш голяма саможертва.
— Ами всъщност май малко те съжалявам.
— Така ли?
— Да. — Той изстена от удоволствие, когато тя раздвижи бедрата си. — Ако не се оженя за теб, може да си останеш стара мома.
— Защо? — попита Рейна с тиха въздишка, когато той проникна още по-дълбоко в нея.
— Защото, мое грозно патенце, предните ти зъби са криви.
После я целуна и се понесоха във вихъра на страстта.