— Дори и нецензурните историйки ли?
Тя се засмя и го хвана за брадичката:
— Тях искам да чуя най-напред.
Трент последва леля си в кухнята, но мислите му бяха заети от госпожица Рамзи. Как, по дяволите, й беше малкото име? Беше забелязал, че въпреки дрехите й — дрехи, които дори една просякиня би се срамувала да носи, — походката й бе удивително лека и грациозна. Държеше тялото си гордо изправено. Ръцете й, макар и без оформен маникюр, бяха изтънчени и крехки до чупливост. Странно, но въпреки загрубялата кожа и леката миризма на боя и терпентин, му бе изключително приятно да я целуне.
Сама в спалнята на апартамента си, който заемаше източната половина на горния етаж, Рейна се съблече. През последните шест месеца бе избягвала огледалата, но сега внимателно се вгледа в отражението си. Голямото огледало, поставено в единия ъгъл на старинно обзаведената стая, й позволяваше да се види цялата.
Когато напусна Ню Йорк, тежеше петдесет килограма. Това не беше кой знае колко за височината й от метър и седемдесет и пет сантиметра. Благодарение на кулинарните умения на Руби, както и на постоянното й натякване, бе наддала почти девет килограма. Според всички стандарти все още бе слаба. Тя мислеше, че е дебела. Коремът й не бе хлътнал и тазобедрените й кости не стърчаха. Гърдите й се бяха налели и оформили, бяха станали много по-женствени.
Допълнителните й килограми личаха и по лицето й. Скулите й, които се бяха превърнали в легенда благодарение на многобройните снимки във водещите световни списания за мода, вече не бяха така ясно изразени на фона на позакръглените й бузи.
Тя свали напълно излишните очила. Очите, вперени в нея от огледалото, бяха изумруденозелени и бяха изкусили хиляди жени по света да си купят от колекциите сенки за очи с имена „Пясъците на Сахара“ и „Горски бисери“. Изкусно гримирани, те бяха забележителни. Но дори и без грим леко скосената им лешникова форма привличаше вниманието. Ето защо се налагаше да ги крие зад синкавите стъкла на очилата си, ако искаше истинската й самоличност да остане в тайна.
Устните й се извиха в усмивка. Зъбите й отново бяха започнали да се изкривяват. Майка й би получила нервна криза, ако можеше да ги види. Сюзън Рамзи бе похарчила луди пари да изправи зъбите на Рейна. И въпреки това без фиксатора, който трябваше да си слага всяка вечер преди лягане, предните й четири зъба упорито се връщаха в предишното си положение.
Взе четката за коса и среса назад тежките кичури, които се спускаха от двете страни на лицето й. Разтърси глава, така както я бяха учили. Ето, това беше — стилът на Рейна. Грива от тъмна махагонова коса, обрамчваща екзотично лице. Разбира се, това, което виждаше в огледалото, бе само бледо подобие на предишния й образ, но все пак бе достатъчно, за да я върне към болезнените спомени от миналото й.
Дори и сега можеше да почувства пожълтелите от тютюна пръсти на агента, който я бе хванал за брадичката и въртеше главата й в различни посоки, за да я огледа по-добре.
— Тя просто изглежда прекалено екзотична, госпожо Рамзи. Хубавичка е, но някак чужда. Да, това е проблемът. Не е достатъчно типична американка.
— Вие вече си имате модели, които изглеждат типично по американски — бе казала с отвращение Сюзън Рамзи. — Моята Рейна е различна. Точно затова е толкова ценна.
Никой — нито пресметливият агент, нито прозяващият се фотограф, нито пък майка й бяха забелязали как Рейна потрепна. Беше гладна. Само при мисълта за чизбургер устата й се изпълваше със слюнка. Напразно се самоизтезаваше. Щеше да се радва да получи разрешение да подправи салатата си от маруля с нискокалоричен сос, ако въобще обядваше.
— Съжалявам — отвърна агентът, докато събираше в разбъркана купчина лъскавите снимки на Рейна и ги подаваше на Сюзън Рамзи. — Тя е красиво момиче, само че не е за нас. Опитахте ли при Форд? Ейлийн направи добра кариера при Али Макгро, макар че бе с тъмни коси и очи.
Сюзън напъха снимките обратно в голямата си папка и като хвана Рейна за ръката, забързано напусна офиса. В асансьора зачерта името на агента от дългия си списък.
— Не се тревожи, Рейна. Не може всички в Ню Йорк да са толкова слепи и глупави. Стой добре изправена, моля те. И бъди така добра да се усмихваш малко повече следващия път.
— Раменете ми са приведени, защото ми премалява от глад, мамо. Закусила съм една препечена филийка и половин грейпфрут. Досега сме извървели поне няколко километра. Болят ме краката. Не може ли да спрем някъде, да седнем и да похапнем?