Мърсър му намигна по-смело и уверено, отколкото се чувстваше.
Президентът сключи пръсти и внимателно ги отпусна на масата.
— През последните няколко години има интересна промяна в очакванията от кабинета. Сега американският народ разчита на президента да бъде вездесъщ. Очакват от нас да знаем мотивите на всеки враг и съюзник и да предвиждаме последиците от всяко действие. Вече нямаме право да грешим. Мисля, че това започна по време на войната в Персийския залив, когато хората видяха прецизността на нашите военни. Започнаха да вярват, че щом можем да вкараме бомба през набелязан прозорец, можем да правим всичко. Предполагат, че същата прецизност би трябвало да се приложи и в икономиката, и във външната политика. Казано с прости думи, хората мислят, че на бюрото си в Овалния кабинет имам вълшебна кристална топка. Очевидно нямам. Имам правомощията да издам заповед за евакуация на петдесет милиона души, но ако хиляда загинат в паниката и нищо не се случи? Или ако разпоредя евакуация, а оцелелите обвинят правителството, че не е предотвратило бедствието? Другият вариант е да не направя нищо, да реша, че кризата е съчинена от лековерен учен, повлиян от религиозна организация, и никой няма да разбере нищо.
Пол Барнс затвори папката с кожена подвързия пред себе си, сякаш съвещанието беше приключило, и каза:
— Мисля, че това е най-доброто решение. Президентът изглежда беше готов да се съгласи с него. „Сега или никога“ — помисли Мърсър.
— Има още една възможност за избор, сър.
— Надявах се — усмихна се президентът.
— Смятам, че Тиса Нгуен ми даде достатъчно време, за да направим нещо и да предотвратим бедствието. Наблюдаваме първите признаци на активиране на вулкана. Това не означава, че изригването предстои всеки момент. Може да стане след шест месеца. Или след шест години. — Мърсър млъкна, но не за да постигне драматичен ефект. Мислеше за последиците, ако следващите му думи се окажеха истина. — А може би след шест седмици. Тя е единственият човек, който знае със сигурност. Трябва да я намерим. С информацията, която Тиса Нгуен може да ни даде, ще бъдем в по-изгодно положение да разберем срещу какво сме изправени.
— Знаете ли къде е сега?
— Може би, но се нуждая от помощ. Днес разглеждах сателитни снимки и търсих издайнически знак за местонахождението на село Ринпоче-Ла. Трябва да призная, че аз и човекът, който ми помагаше, не сме анализатори на такива фотографии и мисля, че това беше огромна загуба на време.
— Хари ти е помагал? — недоверчиво попита Хена. Дори Мърсър трябваше да признае, че да помоли осемдесетгодишен старец да прегледа хиляди снимки, е инициатива с малки изгледи за успех. Но за момента нямаше какво друго да предприеме и беше отчаян. Мърсър се усмихна мрачно.
— Той беше у дома и не ми пречеше. В това се изрази помощта му.
— Джон, какъв е екипът в Мериленд, който анализира сателитните ни снимки? — обърна се президентът към съветника по националната сигурност.
— Имаме Национална разузнавателна служба, но мисля, че говорите за Националната агенция по фотография и картография в Бетезда.
— НАФК, точно така. Къде търсите, доктор Мърсър?
— Северните склонове на Хималаите.
Пол Барнс се обърна към Мърсър. Очите му бяха широко отворени от изумление.
— Китай?
Мърсър запази спокойствие.
— Да.
— Можете ли да я измъкнете оттам? — обърна се президентът към шефа на ЦРУ.
— Господин президент, моля ви! — отвърна Барнс. — Дори да намерим селото, което е малко вероятно, организирането на спасителна операция ще отнеме месеци. В Китай имаме малцина ценни агенти. Повечето живеят в големите градове и няма да оцелеят и пет минути в рядко населен район, без да са официално упълномощени.
— Ами ако изпратим наши хора?
— Ако беше по време на студената война и мишената беше в Източна Европа или Русия, бих казал, че има шанс. Но в Китай — забравете. Екипът на отдел Специални операции ще трябва да влезе по сушата от Непал или Пакистан и да премине една от най-строго охраняваните граници в света. Няма да изминат и пет мили и ще ги заловят.
— А ако екипът е съставен от китайци и американци?
— Не разполагам с такъв персонал. Всичките ни китайско-американски агенти са анализатори или преводачи. Никой не е обучен за оперативна дейност.
— Отпуска ви се бюджет от три милиарда долара годишно, а нямате нито един азиатски Джеймс Бонд? — язвително попита Хена.
— Господа — намеси се президентът, за да ги успокои, — първо трябва да се съсредоточим върху намирането на Ринпоче-Ла и после да измислим как да измъкнем Тиса Нгуен. — Хена и Барнс кимнаха едновременно. — Мърсър, бих искал да напишете доклад за хората в НАФК, за да им обясните точно какво да търсят. Тяхната специалност е да намират игли в копи сено, но съм убеден, че ще бъдат благодарни за всичко, което им предоставите.