Не можеше да избяга от Ринпоче-Ла. След завръщането си тя видя, че Люк е мобилизирал в същинска армия десетки свои последователи. Всички носеха оръжия като него. Дори да успееше да се промъкне покрай охраната и да избяга от долината, Тиса нямаше да оцелее по пътя за Непал. Беше изключено и да стигне до най-близкия тибетски град, който беше малък и пълен с военни. Щяха да я арестуват веднага щом се опита да спре кола за Лхаса.
Люк започна да масажира раменете й. Тя нямаше сили да го отблъсне.
— Тук ще бъдем в безопасност. Когато настъпи часът, ще се присъединим към света и ще заемем полагащото ни се място. Оракулът ще гарантира върховенството ни.
— Искам да видя ламата — заяви Тиса, едва сдържайки сълзите си.
— Разбира се. — Люк отстъпи назад, за дай направи място да стане, и й се усмихна снизходително, сякаш искаше да каже, че разбира гнева й и не го е грижа за болката й. — Ще сторя каквото пожелаеш.
Той я изведе от килията. В това крило на манастира коридорите бяха широки. От двете страни имаше стаи, някога използвани от стотиците монаси, които бяха живели там. Безценни ръкописи с молитви украсяваха стените. Подът беше направен от лакирано тропическо дърво и застлан с килими със сложни шарки. Люк я заведе до едно от централните помещения, където стълбището сякаш се рееше във въздуха, но можеше да побере десетина души, изкачващи се рамо до рамо. Пътят беше осветен от газени фенери. Приземният етаж беше огромно отворено пространство, осеяно с мраморни колони — толкова много на брой, че главният вход беше наречен Каменната гора. Таванът блестеше от позлата. За няколко минути стигнаха до друго стълбище, което се спускаше под нивото на земята. Коридорът беше част от пресъхнал геотермален извор и лъкатушеше напосоки на дъното, където имаше стар тунел, проправен от лава. След стотина метра двамата се приближиха до висока порта. Люк я отвори с ключ, който носеше на дълга кожена връв на врата си, и многозначително погледна Тиса.
Лицето й остана безизразно. Бяха изминали три месеца, откакто за последен път бе влизала там и бе взела хрониката от архива вътре. Ключ имаха само архивистите, най-уважаваните членове на Ордена. Тогава Люк не беше сред тях, но после сигурно бе укрепвал властта си в Ордена. Тиса се опасяваше, че може да са се променили и други неща.
Пещерата с архивите беше тъмна. Люк запали осветлението, захранвано от геотермален генератор, монтиран дълбоко под манастира. На стените имаше дебели, поглъщащи влагата килими. Сменяха ги редовно, за да предпазват безценните книги. Въздухът беше хладен, лепкав и задушаващ. Хрониките бяха наредени на лавици от пода до тавана на три метра над тях. Имаше няколко старинни бюра за архивистите и чекмеджета, пълни с географски карти и ръкописи. Съкровището на адмирал Чжън Хъ не се пазеше там, макар че държаха няколко документа за справки. Съкровището беше в друга пещера. Тиса не я беше виждала.
Когато взе дневника, който показа на Мърсър, тя се опита да прикрие кражбата, като разреди дневниците в съседство. Люк или някой от подчинените му беше подредил плътно хрониките и празното пространство се виждаше ясно. В края на последната лавица още шест хроники чакаха момента, когато предсказанията в тях можеше да бъдат потвърдени.
Люк прекоси помещението и отвори друга заключена врата. Безпокойството на Тиса се засили. Не беше виждала ламата почти една година. Още тогава здравословното му състояние се влошаваше и умът му бе загубил голяма част от проницателността си. Тиса се уплаши, че е починал в нейно отсъствие, и брат й я води към гробницата му. Това би обяснило как Люк е поел пълния контрол над манастира и Ордена.
Те продължиха надолу по вулканични тунели. Пътят беше осветен от крушки, монтирани на тавана. Тиса подозираше, че това е алтернативен маршрут до стаята на оракула — подземната пещера, където преди няколко столетия последователите на Чжу Чжан-дзъ бяха направили оракула въз основа на чертежи, датиращи много преди времето, когато ученият бе взел историческите съкровища на адмирал Хъ. Колкото понадолу слизаха, въздухът ставаше все по-топъл, сгряван от огненото сърце на земята.
Най-после стигнаха до широко пространство с красива ламперия на стените и дървен под, застлан с килими. Помещението беше обзаведено с богато украсени канапета и столове, тапицирани с водна коприна. От тавана като кристални сталактити висяха блестящи полилеи. Архитектурните детайли на дърворезбите се губеха под тежки пластове позлата. През отворената врата Тиса видя спалня с огромно легло. Стаята би приличала на царски покои, ако имаше прозорци. Тиса не беше виждала тази част на манастира и не разбираше какво представлява. Люк й направи знак да влезе в спалнята.