Помещението беше много по-тъмно, пълно със сенки и зловещо. Във въздуха се носеше парлива миризма на разлагаща се плът. Тиса усети нечие присъствие и затаи дъх. Някой лежеше на леглото, скрит в мрака. Сърцето й заби лудо и дланите й се изпотиха. Тя се приближи до леглото. Устните й трепереха. Знаеше кого ще види. Затрудненото дишане, което първо привлече вниманието й, изведнъж спря, и човекът на леглото изграчи като гарван.
Тиса вдигна ръка към устата си, за да сподави писъка. Люк засили осветлението и тя ахна.
Ламата вече не беше облечен в церемониалната си синя мантия, а беше гол. Мършавите му гърди леко се повдигаха, докато се опитваше да диша. Тялото му беше неокосмено с изключение на прошарения триъгълник между краката му. Косата на главата му беше тънка като копринени конци, а лицето — набраздено с дълбоки бръчки. Устата му представляваше черна беззъба дупка, а крайниците му приличаха на изсъхнали вейки. Още не бе навършил седемдесет, но изглеждаше деветдесетгодишен. Тиса обхвана всичко това с един-единствен поглед, но онова, което прикова вниманието й, бяха очите му. Бяха останали ясни, но в тях вече нямаше любопитство, нищо, което да показва, че съществото, гледащо през тях, знае кой е и къде се намира.
Лявата ръка и глезенът му бяха завързани с меки въжета. Дясната половина на тялото му беше скована от парализа.
Очите на Тиса се напълниха със сълзи. Тя се обърна към брат си, без да може да скрие болката и объркването си.
— Преди два месеца — обясни Люк, сякаш обсъждаше времето. — Лекарите казаха, че е инфаркт. Щеше да е по-добре, ако старият негодник беше умрял. Дори бях решил да го отърва от мъките, но другите мислят, че състоянието му е знамение и датата на смъртта му ще има особено значение.
Тиса протегна ръка и отметна кичур коса от челото на ламата. Той я погледна доверчиво, но без да я познае. Тя не можа да се овладее и гърдите й се разтърсиха от ридания. Мъката я прониза като копие.
— Вечерята е тук — каза Люк, без да се трогне от страданията на сестра си.
Тиса погледна през рамо. На прага до Люк стоеше местна жена, която не познаваше, раздвоена между дълга и неочакваното присъствие на непознатата в спалнята на ламата. Тя беше млада и красива, с овално лице и скоро измити коси. Беше облечена семпло в дълга пола и широка памучна блуза. Не носеше поднос или чиния, от която да нахрани ламата.
— Не съм убеден, че ще искаш да останеш да гледаш това — добави Люк.
Младата жена се приближи до леглото.
Ламата отново изграчи, оживен при вида на девойката. Тя спря. Черните й очи се стрелкаха ту към Люк, ту към Тиса. Люк й направи знак да продължи. Тиса все още не разбираше нищо. Ламата се опита да протегне ръка към жената.
И едва тогава Тиса видя мокрите петна на гърдите й. Младата жена беше кърмачка и гърдите й бяха натежали от мляко.
Тиса се обърна, без да може да прикрие погнусата си, когато девойката започна да разкопчава блузата си.
Люк се засмя.
— Това е единственият начин, по който се храни — услужливо обясни той. — Но за всеки случай му извадихме зъбите, защото хапеше дойката.
Звуците на оживление на ламата изведнъж бяха заменени от доволно мяукане. Тиса отказа да гледа, макар че брат й наблюдаваше сцената. Тя ядосано мина покрай него.
— Как можа? — изсъска Тиса.
Той я хвана за раменете и я обърна към себе си, така че устните им бяха само на няколко сантиметра.
— Казах ти, че щеше да е по-добре, ако инфарктът го беше убил. Опората на общността ни се е превърнал в безпомощно бебе. Може би това е наказание, защото продължи програмата за коригиране на разликите в датата и часа, които се появиха в предсказанията на оракула. Ордена не трябваше да премества реки, да строи кули и да копае дупки в усилие да промени чи на Земята.
Тиса извърна глава да не го гледа в очите.
— Мразя те!
— Един ден ще видиш нещата през моите очи. Разбирам, че няма да е сега, но съм убеден, че ще е много скоро. — Люк я целуна по косите и я пусна. — А през това време ще се грижа да не ти случи нищо лошо, докато заедно чакаме светът да се преобрази. — Той погледна над рамото й. Дони Рандъл стоеше на входа за жилищните помещения. — Заведи сестра ми обратно в килията й, Дони, и после ела в кабинета ми.