— Какво ще пиеш, адмирале? — попита Дребосъка.
— „Дюърс“с лед. — Айра потупа Хари по гърба. — Как я караш, Хари?
— Слънчево, от време на време облачно. А ти?
— Горе-долу същото, може би с възможни превалявания — отвърна Ласко и се обърна към Мърсър. — Да седнем на някоя маса.
Двамата взеха питиетата си и се преместиха в едно от сепаретата. Айра извади от куфарчето си папка и го остави на пода.
— Дали е това, което мисля? — попита Мърсър. Ласко отвори папката и я бутна към него.
— Долината на Ринпоче-Ла.
В папката имаше десетки сателитни снимки. На първата се виждаха стотици квадратни мили назъбени заснежени планини. Облаци закриваха много от върховете.
— Гледаш Хималаите от един от нашите сателити в орбита над Северния полюс — обясни Айра. Гласът му беше дрезгав от умора. — Това е минималната му разделителна способност, но са почти същите като онези от комерсиалния сателит.
— Да, така изглежда.
— Въз основа на изготвената от теб информация за геотермалната активност в долината анализаторите възложиха на сателита да направи инфрачервени снимки на региона.
Мърсър погледна следващата фотография, която показваше тъмно поле, осеяно с бели петна.
— Всяка бяла точка представлява топлинен източник — от фабрични комини до огньове за готвене. Анализаторите са пресели познатите обекти като градове и села и всичко край установените пътища. — Следващата снимка изобразяваше същото, но три четвърти от белите петна липсваха. — Това са местата, върху които се съсредоточихме. За по-сигурно проучихме цялата Хималайска верига. Има общо осемстотин седемдесет и седем мишени.
— И са ги проверили всичките? Айра кимна.
— Ако нещо им се е сторило обещаващо, анализаторите са засилили разделителната способност и са въвели изображението в компютрите, за да го увеличат. Открихме множество военни лагери, за които Пентагонът не знаеше. — Ласко обърна предпоследната снимка. — И една забравена долина. В Мърсър се вторачи в изображението. Обективът на сателита гледаше право надолу към два планински хребета, намиращи се толкова близо един до друг, че долината между тях представляваше само назъбена ивица. Гъст слой облаци закриваше долината на север, където планините свършваха във високо плато. В началото й минаваше река, лъкатушеща между двете планински вериги.
— Сигурен ли си? — Мърсър не можа да скрие разочарованието си. Очакваше да види манастира, който Тиса бе описала, и селото, където бе израснала.
С театрален замах Айра обърна снимката, за да покаже последната от серията.
— Това ли търсиш?
Мърсър не можа да повярва на ясното изображение. Снимката сякаш беше направена от неколкостотин метра, а не от стотици километри в космоса. Той видя керемидите на покрива на манастира, една овца на пътеката и дори скъсания ляв ръкав на пастира. Дворът беше огромен квадратен участък, опасан с каменна ограда, а манастирът беше в средата. Сградата беше голяма колкото градски квартал.
Айра извади друга купчина фотографии от куфарчето си.
— Това са всичките. Гарантирам, че са единствените снимки, правени някога на това място.
— Защо мислиш така?
— Защото ги нямаме в нашия архив и никой в света не разполага с технологията да ги направи. Освен това, ако китайците знаеха за съществуването на долината, не смяташ ли, че досега щяха да са я съсипали?
— На какво разстояние е от Китай? — Мърсър беше вглъбен в снимките и не вдигна глава, докато задаваше въпроса, сякаш търсеше там лицето на Тиса.
— На сто осемдесет и пет километра по въздуха — отвърна Ласко. — Само че говорим за район, над който не може да се прелита. Средната надморска височина оттам до Непал е над три километра, а планините са непроходими. Екипът ще върви няколко седмици, докато стигне до Ринпоче-Ла.
Думите му привлякоха вниманието на Мърсър.
— Не разполагаме с няколко седмици, Айра.
— Знам. Видях последната информация от Ла Палма. Екипът на острова докладва, че трусовете се засилват по мощност и продължителност. Западната страна на вулкана започвала да се премества. Според мен това означава, че планината се издува.
— Да, точно така. Налягането в магменото огнище е достигнало точка, откъдето може да изкриви външната част на вулкана. Ако продължава така, Ла Палма ще се взриви.