— И те казаха същото, но не могат да определят кога ще изригне.
— Така е. При нормални обстоятелства не могат да кажат дори дали изобщо ще изригне. Когато се събуждат, повечето вулкани остават активни няколко месеца или дори години и отново заспиват, без да изригнат. Сигурни сме, че Ла Палма ще изригне благодарение на Тиса и единствено тя знае кога ще стане това. Помисли ли как ще я измъкнем?
— Не можем да я измъкнем, поне не навреме.
— Как така не можете? — Мърсър заби пръст в една от снимките. — Тя е там.
Адмиралът вдигна ръка.
— Казах, че не можем да я измъкнем, а не че не можем да те вкараме там.
Мърсър го погледна недоумяващо. Айра стана, надникна през прозореца, почука по стъклото и се върна в сепарето. Миг по-късно в бара влезе чернокож мъж с обръсната глава и широки рамене. Беше облечен в черно и носеше тъмни очила. Едната му буза беше издута от топче тютюн.
Той огледа помещението. Излъчваше заплашителност, която би смразила посетителите в нормално заведение. Хари и Дребосъка обаче му хвърлиха бегъл поглед и продължиха разговора си. Погледът на мъжа се спря на Мърсър.
— Чух, че искаш да се присъединиш към маймунските бомбардировачи — с плътен баритон каза той.
Мърсър пребледня. Беше познал капитан Букър Сайкс веднага щом го видя, но не бе свързал командоса от Делта Форс със заявлението на Айра, че ще го вкара в Ринпоче-Ла. Когато бе разбрал какви са оръжията, които Сайкс използва, Мърсър се бе съгласил, че прякорът „маймунски бомби“е много по-подходящ от УМБ — 22, „Управляем многоцелеви боеприпас“.
Букър се ухили на изражението му и седна до Айра в сепарето.
— Разговарях с най-умните хора в Пентагона и те казаха, че няма начин — обясни Ласко. — Изключено е дори да поискаме разрешение от китайците. Не можем да промъкнем екип през границата заради недостатъчното време и вероятността да ги заловят. Може да забравим за спускане с парашут. Радарите на китайците покриват целия регион. Дори да лети ниско над земята, транспортният самолет няма да измине и двадесет мили в Китай, преди да го засече някой „Миг“. Тоест УМБ или нищо.
Мърсър не откъсваше очи от Сайкс.
— Ефективни ли са?
— В последните двадесет спускания сензорите в капсулите показаха, че пътникът е щял да оцелее.
— Сензори? Искаш да кажеш, че все още не сте извършили спускане с хора?
Букър се поколеба.
— В първите четиридесет и няколко спускания никой не оцеля. По дяволите, първите две капсули бяха толкова несполучливи, че трябваше да изравяме останките им от пустинята! На техниците им беше нужно време, за да усъвършенстват детайлите. Смятат, че вече са успели.
— Господи! — Мърсър поклати глава. — Аз бях проклетият глупак, който настояваше да отиде в Ринпоче-Ла. А изтеглянето от селото?
— Това е първият проблем — осведоми го Айра. — Веднага щом установиш контакт с госпожица Нгуен, ще имаш секретен сателитен телефон, за да предадеш информацията, която тя знае за Ла Палма. След като разполагаме с нея, вече няма да бъде необходимо да се бърза и ще имате колкото време ви е необходимо, за да стигнете до границата на Непал.
— Сто осемдесет и пет километра?
— По-скоро двеста и петдесет — поправи го Сайкс. — Има много планини, които трябва да заобиколим.
— Става все по-хубаво. — Мисълта, че отново ще бъде с Тиса, не уби иронията в гласа на Мърсър. — Какъв е планът?
— Утре сутринта транспортен самолет на военновъздушните сили ще те закара до Зона 51 за два дни обучение със Сайкс и екипа му. Оттам ще заминете за остров Диего Гарсия в Индийския океан, където ще натоварите „Управляеми многоцелеви боеприпаси“ за полета до Тибет.
— Колко ще продължи полетът?
— По наша преценка шест часа, но може и по-дълго — отвърна Букър. — Зависи колко ще се отклоним край най-наситените с радари райони в Китай.
— И предполагам, че няма да прожектират филм? Командосът се засмя.
— Поне има тръба за уриниране.
Излишно беше да мисли за опасностите. Щеше да отиде какъвто и план да бяха измислили мозъците от Пентагона, за да го заведат при Тиса.
— Хари — викна той в тихия бар, — трябва да промениш приказката си. Няма да атакувам с кон замъка на красавицата, а ще се спусна върху него от корема на змея.
— Стига да не паднеш в рова около замъка — моментално отвърна на шегата Хари.
ДИЕГО ГАРСИЯ, ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН
На хиляди мили южно в Индийския субконтинент островите от архипелага Чагос приличаха на шепа изумруди, хвърлени върху сините вълни. Гъстата тропическа джунгла, белите като захар плажове и лазурните рифове придаваха на островите специфична красота. Някога извличането на масло от кокосовите орехи им бе осигурило преуспяваща икономика. Всичко това се промени през седемдесетте години на XX век, когато британците направиха военна база на един от островите, атол с площ около четиридесет и пет километра на име Диего Гарсия. По време на студената война базата беше аванпост за наблюдение на съветските кораби, които извършваха редовни курсове в Индийския океан.