Срамежливия вдигна ръка.
— Ами ако ни подгонят?
— Теб няма да те подгони никоя мацка, човече — отвърна Мърморко и мъжете се засмяха.
— Нещо да добавиш, Снежанке?
Мърсър огледа изпълнените с увереност лица.
— Преди две седмици онези типове взривиха ферибот в Гърция, за да попречат на Тиса да говори с мен. Убиха петдесет души. Послушайте съвета на Сайкс Доктора. Те няма да ви дадат шанс, не им давайте и вие. И ако някой от вас види сметката на един едър негодник с боядисана коса, ще спечели две седмици на Карибите с жена, която си избере.
— Еха!
— С изключение на Срамежливия — добави Мърсър. — Вие ще трябва да му намерите момиче.
Обсъждането приключи. Време беше да излитат.
Двама техници помогнаха на Мърсър да влезе в капсулата и завързаха предпазните колани на краката, кръста и раменете му. Казаха му да смъкне ципа на черното си камуфлажно облекло и му подадоха тръбата за уриниране. Тъпака се оплака, че и най-голямата тръба му е малка.
— Не се слага на устата — пошегува се Кихащия.
Техниците включиха предавателя на Мърсър и изпробваха монитора. Камерата беше поставена на дъното на капсулата и на десетсантиметровия екран той видя работници, наведени над другите „УМБ“ като в сцена от научнофантастичен филм. Показаха му контролните уреди за температурата и вентилацията и мундщука за специален плодов коктейл, пълен с електролити и минерали. Два часа след излитането Мърсър щеше да пие от друга тръба течност, съдържаща стимуланти, билкови болкоуспокояващи и нещо против въздействието на височинната болест. Букър го предупреди, че след като изпие сместа, ще е добре един-два месеца да не се подлага на тест за наркотици.
— Как се чувстваш? — попита техникът и сложи ръце на капака на капсулата на Мърсър, готов да го затвори вътре.
— Сякаш ще ме погребват.
— Тогава си годен за мисията.
Капакът се затвори. Вакуумната система се включи и запечата капсулата. Мърсър стисна челюсти, за да се приспособи към промяната в налягането на въздуха. Мониторът беше на десет сантиметра от лицето му. Осветлението беше оскъдно и излъчваше топлина — отстъпка за хората, които трябваше да издържат на дългите полети.
Минута по-късно капсулата се разтресе. Специалният кран, докаран на „С — 17“ заедно с екипа, я повдигна от люлката и я пренесе на „Б — 2“. Скобите на въртящата се пускова установка на бомбардировача прихванаха капсулата и я прехвърлиха в товарното отделение. Веднага щом Мърсър отново се настани удобно, беше захваната друга капсула и пусковата установка пак се завъртя. Като куршум, който зареждат в барабана на револвер. Пусковата установка побираше осем ядрени бомби и беше модифициран за четири „УМБ“. Първите четири влязоха от страната на Мърсър, а останалите бяха вкарани във второто товарно отделение на стелта.
След това прикрепиха външните кабели за захранването и комуникациите, за да могат мъжете да разговарят по време на полета. Сайкс се свърза с всеки, попита какво е състоянието му и после съобщи на пилотите, че хората му са готови.
— Зелена светлина, Докторе. Влекачът пристигна. Въздушният контрол ни дава предимство. В следващите седемнадесет минути няма да премине шпионски сателит. Ще се движим със секретна скорост и на секретна височина. Времето на полета до мишената също е секретно. Авиолинии „Авантюра“ ви пожелават приятно пътуване.
Самолетът с ъгловати очертания беше изтеглен от бетонните подпори и закаран до паркинга до главната писта. Служител на наземния персонал откачи влекача, отдаде чест на пилотите и се отдалечи.
Дълбоко навътре в корпуса заработи първият двигател, а след секунди — останалите три. Въпреки че мощните турбогенератори бяха над товарното отделение, нивото на шума в звукоизолирания „УМБ“ беше малко по-силно, отколкото в кабина на пътнически самолет.
Командирът на полета извърши последна проверка на сложните контролни уреди, остана доволен и подаде тяга на двигателите. Застрашителният самолет потегли.
Краят на пистата изчезна в трепкащите завеси на топлинен мираж. Горещите отработили газове зад „Б — 2“ създадоха същия ефект и бомбардировачът заприлича на привидение. Дори на земята самолетът изглеждаше извънземен.
Ревът на моторите се превърна в пронизителен писък, докато „Духът на Уайоминг“ набираше скорост. На една трета от пистата носът му се издигна и стелтът излетя към горните слоеве на атмосферата, високо над маршрутите на пътническите самолети.
Мъжете в товарното отделение понесоха излитането леко. Известно време си разменяха шеги, но после се умълчаха и се приготвиха за шестте часа затворничество в капсулите. Всеки остана сам с мислите и опасенията си. След малко Мърсър забрави къде се намира и какво предстои да направят. В съзнанието му се въртяха безброй хаотични мисли. И вместо да разсъждава за изригването на Ла Палма, той се съсредоточи върху Тиса.