— Не знаех. — Сърцето на Мърсър все още биеше лудо от шока от неочакваната среща.
Сайкс включи микрофона на гърлото си.
— Джуджета, говори Доктора. Попаднахме на невъоръжен монах. Тук може би е пълно с цивилни. Внимавайте. — Той направи знак на Мърсър. — Да вървим.
Сайкс измина не повече от три крачки, когато зад ъгъла се появи друг монах. Букър вдигна беретата. Монахът, който беше по-млад от първия, се вцепени. Черните му очи се разшириха при вида на двамата облечени в черно войници. Единият беше насочил към него пистолет, а другият — автоматична карабина. Мъжът падна на колене и се разкрещя на тибетски.
Сайкс сложи пръст на устните си, за да накара уплашения човек да млъкне, но жестът му нямаше резултат. Виковете на монаха ставаха все по-силни и пронизителни. Букър погледна Мърсър, който възмутено изруга. Монахът плъзна ръце към кръста си. Мърсър забеляза движението и за миг се въздържа от изстрел, надявайки се, че Сайкс ще се обърне да види какво става. Нямаше време за предупреждение.
Мърсър натисна спусъка веднага щом видя, че монахът изважда оръжие от расото си. Изстрелът отекна в коридора. Мъжът се просна на пода. От дупката в челото му се разхвърчаха алени капки кръв.
Букър се обърна, докато монахът падаше. Пистолетът му лежеше до него.
— Имаше сблъсък — хладнокръвно съобщи той по предавателя в случай че хората му не бяха чули стрелбата в тихия манастир. — Един изстрел. Ако досега не знаеха, че сме тук, вече знаят. — Сайкс отвинти дългия заглушител на пистолета си, захвърли го, прибра оръжието в кобура и взе карабината си. — Добър изстрел — обърна се той към Мърсър. — Благодаря. Изложих се. — Той погледна в дългия коридор и напрегна слух, опитвайки се да чуе дали някой се приближава към тях. — Много скоро играта ще загрубее. Ние сме седмина, намираме се на непозната територия и сме изправени пред неизвестен брой противници. Положението не може да бъде по-лошо.
— Гледай оптимистично на нещата — промълви Мърсър.
— Има ли място за оптимизъм?
— Надявах се, че ще намериш.
Те продължиха да търсят Тиса. Водеше Сайкс. Членовете на екипа докладваха докъде са стигнали през една-две минути. Мърморко беше срещнал възрастна жена и я бе оставил завързана и със запушена уста в храма.
За петнадесет минути бяха претърсили не повече от една четвърт от последния етаж. Букър започна да се притеснява. Някой сигурно беше чул изстрела, но въпреки това никой не идваше да провери какво става. Това означаваше или че в манастира няма други хора, или че им готвят засада.
Неочаквано продължителен откос от автоматично оръжие някъде долу наруши тишината. Отвърна му познатият пукот на автоматична карабина „М — 4“.
— Какво става? — извика по предавателя Сайкс.
Отговор не последва и докато вниманието му беше разделено между хората му и обстановката, Букър не чу шушукането зад ъгъла. Мърсър обаче го чу, хвърли се на пода и срита Сайкс, който падна до него. В същия миг в коридора изскочиха трима мъже, стреляйки с произведени в Китай „АК — 47“. Тъмният коридор заприлича на ад от огъня от дулата им.
Куршумите свистяха над главите на Мърсър и Сайкс. Мърсър изстреля бърз откос, който надупчи тялото на единия нападател и разкъса рамото на друг. Букър улучи третия в главата и довърши ранения с два куршума в гърдите. Съдържанието на стара газена лампа се изля в горещ водопад на килима и коридорът се изпълни с въртяща се мъгла от пушек. Сайкс допълзя до ъгъла.
Мърсър го последва и се възползва от възможността, за да сложи нов пълнител на оръжието си, макар че беше изстрелял само шест куршума от предишния. Преди следващия завой те видяха отворена врата. Стаята беше обзаведена семпло — легло, масичка и писалище с опушена лампа. В рамката на прозореца потракваше щора. Сред смрадта на кордит и засилващата се миризма на горящо дърво Мърсър различи познато ухание — не парфюм, а нещо по-трудно доловимо. Той се приближи до леглото. Одеялата още бяха топли. Мърсър ги поднесе към носа си и вдъхна мириса им. Познатият аромат накара сърцето му да трепне.
— Тиса е била тук допреди малко. Онези мъже са били ариегард, за да ни забавят. — Той огорчено осъзна, че ако не беше стрелял без заглушител, можеше да заварят пазачите й неподготвени.
— Джуджета, говори Доктора. Току-що изпуснахме мишената. Все още сме на петия етаж, западната страна. Мърморко, прикривай задното стълбище. Останалите да се придвижат на запад и да си отварят очите.
Пожарът от изсипалата се лампа се разрастваше и старинните килими се запалиха. Пламъците плъзнаха по стените, унищожавайки старото дърво, сякаш беше напоено с бензин. Смолата, използвана за запушване на пукнатините в дървения таван, пламна като фитил. За няколко минути огънят си проправи път до покрива и ако пробиеше дупка, за да засити нарастващия си апетит за кислород, щеше да избухне в бушуващ ад. Стана почти невъзможно да се диша.