Сайкс и Мърсър надянаха противогазите, които носеха. Наложи се Мърсър да използва монтираното на карабината фенерче, за да прониже сгъстяващия се пушек.
Отдолу се разнесоха изстрели.
— Докторе, обажда се Сънливия. Току-що видяхме двама от тях на четвъртия етаж, но мисля, че мишената вече е на третия.
— Прието. Срамежлив, чуваш ли ме?
— Да. Щастливия и аз тръгваме.
— Не им позволявайте да стигнат до партера — предупреди ги Мърсър. — Ако избягат в подземията, може да има хиляди изходи от тунелите и ще се изгубим.
Огънят зад тях довършваше тавана и атакува подпорите на покрива. Керемидите бяха тежки и скоро част от покрива хлътна. Разцепиха се още дървета и на пода паднаха керемиди, разпръсквайки дъжд от искри и танцуващи пламъци. Внезапната струя студен въздух нахлу в коридорите като ураган и тласна стената от огън пред себе си.
Мърсър усети опасността веднага щом чу, че покривът се срутва. Той блъсна Сайкс и побягна с всички сили. Коридорът се изпълни с ослепителна светлина, докато пламъците препускаха след тях. Горещината стана непоносима.
Завоите ги забавяха, огънят ги настигаше. Стените и тапетите бяха на стотици години, сухи като прахан, и сякаш експлодираха и при най-лекия допир с пламъците. Пожарът всеки момент щеше да погълне Мърсър и Сайкс.
Стълбището беше скрито в малка ниша и Мърсър едва не го пропусна, докато тичаше. Шумът на бушуващия огън заглушаваше всички звуци, затова той тупна Букър по рамото, спря и посочи към нишата. Сайкс не го разбра и вместо да се опита да обяснява, Мърсър се наведе, насочи оръжието си и се хвърли в огъня. Той се промъкна покрай стената и намери нишата. Сайкс се блъсна в гърба му. Мърсър видя стълби и се приготви да надзърне под завесата от пушек, когато подът се наклони. На четвъртия етаж рухна цяла секция от коридора и пожарът се разпространи. Подът започна да пропада като плочки от домино, изсипващи се в уголемяващата се бездна от горящи отломки.
Без да знае какво има във вихрушката от дим, Мърсър скочи надолу по стълбите, като изви тялото си и използва тежката раница да омекоти удара. Дървените стъпала се разпаднаха и мястото, където падна, беше обсипано с куршуми от автоматично оръжие. Той прелетя през стълбището и тежко се стовари долу, но успя да се обърне по корем. На няколко крачки от него стояха двама мъже в европейски дрехи, които за миг се объркаха, като го видяха.
Сайкс стреля отгоре. Не ги улучи, но привлече вниманието им. Мърсър почисти карабината си от треските и също стреля. Единият мъж падна, а другият се задържа малко по-дълго на краката си, но накрая се строполи на пода.
— Чисто е — извика Мърсър и бавно се изправи.
Букър скочи от остатъците от площадката и се претърколи долу. Въздухът беше по-чист и двамата махнаха противогазите си.
— Сега накъде? — попита Сайкс.
— Изглежда пазят коридора вдясно.
— Да вървим. Тъпак, обажда се Доктора. В момента сме на четвъртия етаж. Пази се. Петият гори и пожарът се разпространява.
— Прието, Докторе. Огънят вече е проникнал на няколко места.
— Мърморко, какво става на първия етаж?
— Тихо е. Преди пет минути двама стари монаси слязоха по главното стълбище. Не ме видяха и ги оставих да излязат от манастира през странична врата.
— Остани там. Слизаме надолу. Срамежливия забеляза ли нещо на втория етаж?
— Не, Докторе, но това не означава нищо. Тук трябва да има петдесетина стълбища. Мишената може да е преминала, докато Щастливия и аз претърсвахме друга зона.
— Знам — призна Сайкс. — Направете всичко възможно. Двамата с Мърсър се спогледаха разтревожено и хукнаха с всички сили. Черните им облекла димяха. Огънят над тях бушуваше неконтролируемо.
Долният етаж беше малко по-богато украсен от горния. Килимите бяха по-дебели, позлатата по-обилна, а стаите — по-добре обзаведени. В едната Мърсър забеляза колекция от изящни вази до отворен прозорец. Бяха толкова крехки, че той видя през тях слабия оранжев блясък на пожара. Можеше само да предполага каква е стойността им. Стените на друга стая бяха украсени с невероятни образци на калиграфията и картини, нарисувани с мастило и бои.
Ордена съхраняваше безценна колекция от китайско изкуство, може би най-голямата извън контрола на правителството. Манастирът представляваше нещо като музей, а след час-два вековната сграда, пълна с несметни съкровища, щеше да бъде само димяща развалина.