— Докторе? — прошепна Мърморко толкова тихо, че Мърсър трябваше да притисне предавателя по-навътре в ухото си.
— Казвай, Мърморко.
— Открих мишената. Намират се на петдесетина метра от мен и прекосяват главното фоайе.
— Колко са с нея?
— Между дванадесет и петнадесет. Кажи на Снежанка, че неговият Елвис е завързал ръцете й.
Мърсър ускори крачка и хвърли раницата си, докато тичаше. Имаше достатъчно амуниции в торбичките на колана си. Сайкс полагаше усилия да го настигне. Около голяма статуя на Буда на площадката на първото стълбище, което видяха, се бяха събрали група уплашени монаси. Фигурата беше позлатена. Притворените очи на Просветения бяха от бездънно сини сапфири. Монасите изглежда се опитваха да спасят статуята. Мърсър беше убеден, че ще обсъждат въпроса, докато загинат в пожара. Той стреля в тавана и те се разпръснаха като стреснати пингвини.
Не беше за вярване, но третият етаж беше още по-пищен от четвъртия. Мърсър не знаеше, че разположението на манастира е такова, че послушниците живееха в разкош, когато постъпеха в Ордена, и чак когато изучеха загадките и обуздаеха желанията си, се преместваха нагоре в сградата, отказвайки се от лукса и удобствата. Едва след десетилетия служене им разрешаваха да се настанят на спартански обзаведения последен етаж. Процесът беше обратен на механизмите в останалия свят, където успехите водят към радостта от плодовете на труда.
Вратата до площадката се отвори и някой хвърли нещо в коридора. Мърсър се дръпна назад и се претърколи зад позлатената статуя миг преди гранатата да експлодира. Детонацията го удари като чук в ушите. Част от позлатата на Буда се разтопи. Капките се разплискаха по стените. Изработената от ароматичното дърво смирна статуя се пръсна на парчета. Едното сапфирено око изчезна, а другото се превърна в прах.
Вратата отново се отвори. Някой подаде глава за миг и после бързо се прибра. Мърсър потърси карабината си и я видя на три метра от него. Млад монах прекрачи прага, за да види какво е направил. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата втора граната. Той огледа площадката и коридора, без да се интересува, че безценната статуя е разрушена, и забеляза Мърсър, който се криеше зад пиедестала. Монахът вдигна оръжието си, стреля и пръсна остатъка от главата на Буда.
Сайкс го застреля преди мъжът да се прицели по-добре и се приближи до Мърсър.
— Добре ли си?
Мърсър едва чу гласа му от кънтенето в ушите си, но кимна. Тиса беше само два етажа по-надолу и нищо друго нямаше значение. Той взе карабината си. В същия миг по тях стреляха още двама монаси, скрили се зад огромен шкаф с богата дърворезба. Мърсър извади една от гранатите, които му бяха дали, махна предпазителя и я хвърли. Двамата със Сайкс запушиха ушите си и затвориха очи. В затвореното пространство избухването на гранатата имаше ефекта на експлозия на бомба.
Единият мъж залитна и се строполи на земята. Мърсър хукна напред, като стреляше, за да не позволи на останалите да предприемат атака. Той спря пред шкафа, прицели се в ъгъла и стреля. Вторият монах падна облян в кръв. Вълненото му расо беше пробито на десетина места.
— Чисто е — извика Мърсър на Сайкс и продължи да върви, търсейки стълбище, което да го изведе на партера.
Пожарът два етажа над тях беше обхванал една от подпорните греди. Масивното дърво не издържа на тежестта на керемидите на покрива и онази част от манастира сякаш бе взривена с динамит. Тонове дърво и керемиди се срутиха в експлозия, която повлече още материали в зейналата дупка. Скосеният покрив поддаде и цялата източна страна на храма хлътна. Във вътрешния двор се, изсипа лавина от керемиди, които бързо се превърнаха в огромни купчини от отломки. Вятърът нахлу в горящия манастир и другите три страни на покрива се залюляха, разпръсквайки керемиди. Пламъците се извисиха на десетки метри във въздуха, подклаждани от старото дърво и поривите на вятъра в долината. Докато постройката се клатеше, стъклата на две хилядите прозорци изскочиха от рамките и се посипаха по земята.
Подът се наклони и Мърсър бе запокитен към стената. Едното крило на манастира се срути, повличайки със себе си и други части. От купчините развалини се разнесе прахоляк, вълни от пепел и отломки, които покриха долината. Слоят беше толкова дебел, че дори планинските ветрове не можаха да го разчистят. Мърсър бягаше слепешката и усещаше как сградата се разпада.
— Какво е положението? — изкрещя по предавателя Сайкс.
— Обажда се Мърморко. Мишената мина край мен. Не рискувах да стрелям. Излязоха през врата на петнадесет метра от главното фоайе. Вратата не е външна, затова мисля, че се спуснаха под земята.