— По дяволите! — изруга Мърсър, докато останалите докладваха за позициите си.
Намирането на Тиса в огромния манастир беше достатъчно трудно, а откриването й в лабиринта от тунели под сградата щеше да бъде почти невъзможно.
Докато манастирът се рушеше, той очакваше, че защитниците ще се откажат от стрелбата и ще опитат да се спасят, но когато се приближи до поредното стълбище, някой от втория етаж стреля по него.
Мърсър махна предпазителите на две гранати и ги търкулна надолу по стъпалата. Експлозията разруши долната част на стълбището и сградата едва не рухна. Мърсър изстреля кратък откос, предпазливо стъпи на най-горното стъпало и отскочи назад, когато стълбището се срути.
Двамата със Сайкс хукнаха да търсят други стълби.
— Обажда се Срамежливия. Щастливия и аз сме на първия етаж. Мърморко, какво е положението при теб?
Мърсър изключи радиопредавателя си. Третият етаж вече гореше неконтролируемо. Въздухът беше изпълнен с пушек и искри, които пареха кожата му и изгаряха кичури от косата му. Търсенето му се стори безкрайно. Най-после стигнаха до дълъг балкон с изглед към вътрешния двор, който беше по-просторен от фоайетата в повечето големи хотели. От трите стени се спускаха спирални стълби, които минаваха покрай втория етаж и свършваха на първия. Мърсър и Сайкс застанаха до перилата и огледаха района през оптическите мерници на оръжията си. Помещението изглеждаше безлюдно. Те се приготвиха да слязат, но стената зад тях се взриви и на площадката избухнаха пламъци. Двамата излетяха във въздуха.
Мърсър се сви на кълбо, когато ударната вълна го понесе надолу. Сайкс го блъсна няколко пъти, докато се премяташе до него. Мърсър получи ритник в лицето, който разцепи устната му, и още един в бъбрека. Блъсна се в стената, за да спре стремглавото си падане, и успя да хване Букър. Двамата се изправиха.
Мърсър изплю кръвта от устата си.
— Как се чувстваш?
Сайкс стисна показалеца на едната си ръка и изтръпна от болка, докато изправяше деформирания си пръст. Беше го счупил, когато го бе заклещил в предпазителя на спусъка на карабината си.
— Добре.
Сигнален вик ги предупреди да се хвърлят на земята секунда преди куршуми от автоматично оръжие да обсипят стълбището. Въздухът се изпълни с парчета от килима и трески. Бяха хванати в капан. Балконът над тях гореше и над площадката се носеха талази пушек. Невидимият стрелец долу се прицелваше все по-точно. На стената до Мърсър се появиха дупки.
— Срамежлив, Снежанка и аз сме приковани — съобщи по предавателя Сайкс. — Нямам представа къде сме, по дяволите, но се нуждаем от помощ. — Той стреля над перилата, отвръщайки на огъня.
— Прието, Докторе — отговори Щастливия. — Дръжте се.
— Нямаме време.
Единият от фанатизираните членове на Ордена долу зареди гранатомет и изстреля ракетна граната, която се взриви високо над Мърсър и Сайкс, но порази стълбището, което се наклони. Дървото се откъсваше от стената с пронизително скърцане. Дебелите пет сантиметра дюбели останаха на местата си, когато стъпалата паднаха. Мърсър протегна ръка и се хвана за единия точно когато секцията, върху която лежеше, рухна.
Букър успя да се хване за друг дюбел.
Стълбището се стовари с трясък на първия етаж. Двамата мъже останаха да висят на стената на шест-седем метра над земята, уязвими и без да могат да се защитят. След миг щяха да ги убият.
Но изстрелите се разнесоха извън вътрешния двор. Срамежливия и Щастливия се бяха включили.
Мърсър не загуби нито секунда. Ако не бяха отломките от рухналото стълбище, той щеше да се пусне, но купчината разбити дървени стъпала долу беше нестабилна и най-малкото можеше да си счупи крак. Стърчащият от стената дюбел беше дълъг шестдесет сантиметра. Мърсър се залюля, за да се хване за следващия, който се намираше на около метър пред него и на половин метър по-надолу по извитата стена. Той го сграбчи с лявата си ръка и остави инерцията да го прехвърли на третия. Като хлапе на шведска стена Мърсър си проправи път надолу, докато куршумите оставяха пресичащи се следи в пушека.
Намери укритие в разрушеното стълбище, но не стреля по въоръжените монаси във фоайето. Сайкс беше на половината път до земята и Мърсър не можеше да рискува да привлече вниманието на стрелеца преди командосът да е в безопасност. В мига, в който Букър се спусна до него, Мърсър се прицели в единия монах и го застреля в гърдите. Партньорът му се засуети с гранатомета. Мърсър отново стреля и го улучи в крака, докато мъжът натискаше спусъка на оръжието си. Ракетната граната се извиси с диря от пламък и взриви горящия покрив три етажа по-нагоре. Експлозията разтърси из основи манастира. По-голямата част от покрива се срути. Голямо парче падна върху стрелеца и го премаза.