— Добре, добре. Разбрах. Ще вляза.
Веднага щом Мърсър се обърна към вратата, старецът се отпусна на леглото, като дишаше учестено.
Тунелът зад спалнята беше много по-малък от вулканичния канал, по който бяха минали, и Мърсър беше принуден да се наведе. Нямаше осветление, а фенерчето на карабината му се бе повредило по време на престрелката. Лъчът му беше слаб и едва прорязваше мрака.
Мърсър спираше на всеки двадесет крачки, накланяше глава и се ослушваше. По-скоро усещаше, отколкото чуваше ритъма на някакъв механизъм в шахтата. Усещането съвпадаше със засилващата се миризма на машинно масло. Топлият въздух сякаш беше зареден с електричество.
Мърсър безмълвно се замоли старецът да не го е насочил към задънена улица.
След триста метра тунелът се разклони. Мърсър спря и затаи дъх, опитвайки се да определи откъде се разнася миризмата на машинно масло.
Той угаси фенерчето си, видя слаба светлина и безшумно тръгна към нея. Блясъкът и шумът на механизма се засилиха. Проходът завършваше с друга пещера. Мърсър приклекна и се запромъква по гладкия скален под, подаде се от завоя и се вцепени.
Пещерата се извисяваше на тридесет и няколко метра и беше голяма колкото футболно игрище. Сякаш се намираше на входа на затворена спортна арена. Но онова, което стоеше в средата, смрази сърцето му и дъхът му секна.
Не беше виждал подобно нещо и дори не би могъл да си представи, че е възможно да се направи.
Беше намерил оракула.
ПЕЩЕРАТА НА ОРАКУЛА МАНАСТИРЪТ В РИНПОЧЕ-ЛА
Атаката дойде отдясно. Безпощадният удар беше толкова бърз, че сякаш разцепи въздуха. Мърсър инстинктивно вдигна карабината да се предпази. Шесткилограмов боен чук се стовари върху оръжието, строши спусковия механизъм и повали Мърсър. Той падна по гръб на един-два метра встрани в тунела и използва инерцията, за да се претърколи — дезориентиран, но зареден с адреналин.
Пред него стоеше Дони Рандъл и държеше чука с дълга дръжка. Мърсър не си направи труда да се прицели и натисна спусъка.
Карабината не произведе изстрел.
Рандъл атакува.
Мърсър вдигна оръжието си, за да се предпази от следващото замахване на чука. Ударът го разтърси и го блъсна няколко крачки назад. Той отстъпи още, пусна карабината и посегна към затъкнатия в колана му пистолет. Оракулът зад Рандъл светна.
Мърсър извади беретата от кобура. В същия миг Дони реагира и хвърли чука. Стоманата премаза дясната ръка на Мърсър. Пръстите му се парализираха и пистолетът излетя някъде в тъмния тунел.
Рандъл се върна в пещерата с оракула. Мърсър потърси пистолета си, но не го намери. Чукът беше паднал наблизо и той го грабна, за да има някакво оръжие. Нямаше намерение да се изправя пред Рандъл невъоръжен.
Съзря нещо метално точно когато сянката на Дони застрашително се извиси над него с друг чук. Мърсър се дръпна и избегна удара, но едната страна на лицето му беше обсипана с каменни парченца, разпръснати от пода, където се стовари чукът. Той използва дръжката на чука и удари Дони по пищяла. Рандъл загуби равновесие и Мърсър се изправи.
Никой не знаеше какъв е произходът на така наречения „танц“с чук. Боят сякаш беше възникнал спонтанно там, където се събираха мъже, загрубели от физическия труд и мотивирани от свирепа конкуренция. Това беше начин за уреждане на вражди в покрайнините на индустриалните градове в Пенсилвания и между чернокожите работници в златните мини в Йоханесбург. Мърсър го беше гледал веднъж на петролна сонда в тресавищата на делтата на река Нигер. Работниците, които залагаха на крайния резултат, твърдяха, че те са измислили този спорт, но той подозираше, че хората са правели залози за бой с чукове още във фараонските кариери при строежа египетските пирамиди.
В играта нямаше правила. И крайният резултат беше неизменен. Единият участник беше жив, а другият мъртъв. Победителят обикновено оставаше сакат за цял живот.
— Още от Вегас искам да потанцувам с теб — презрително се ухили Рандъл, докато излизаше с гръб от тунела и отстъпваше към пещерата, за да си осигури пространство. — Аз ще водя.
Мърсър стисна здраво чука, изпробва тежестта му и се постара да не показва страха, който изпитваше. Знаеше, че няма да намери пистолета си, затова тръгна към пещерата с оракула. Имаше чувството, че е гладиатор на арената в Колизея.
Оракулът в средата на помещението представляваше огромна сфера, извисяваща се до скалния таван. Мърсър изчисли, че е висока колкото четириетажна сграда. Под кълбото имаше преградени пространства, обзаведени със старинни писалища и дивани. Подът беше застлан с килими.