Боядисаната коса на Рандъл блестеше под лампите на върха на дървеното скеле, опасващо горната част на оракула. Без да престава да се хили, Дони бе втренчил в Мърсър безжалостните си очи и чакаше. Изгаряше от нетърпение да започне боя, убеден, че високият ръст и силата му осигуряват предимство. Вероятно го беше правил много пъти.
Рандъл беше с работни дрехи и ботуши със стоманени върхове. Ръкавите му бяха навити и Мърсър видя, че ръцете му са огромни. Дългата метър и двадесет дръжка на чука изглеждаше като играчка в грамадните му ръце. Дони бавно вдигна чука в отвесно положение, използвайки само китката си. Това беше изумителна демонстрация на сила и Мърсър се надяваше очите му да не изхвърчат от очните ябълки.
— Мърсър!
Викът се чу откъм извисяващата се над главите им сфера. Светлината се отразяваше в лъскавата й повърхност и Мърсър едва видя дребната фигура в основата, но позна гласа. Тиса. Изглеждаше невредима, но беше завързана за стол, на който може би архивистите тълкуваха предсказанията на оракула, макар че Мърсър нямаше представа как работи устройството.
Той отмести поглед от Тиса, защото Дони хукна към него, размахвайки чука. Мърсър отстъпи крачка назад, но Рандъл промени ъгъла на атаката и се приближи. Стоманеното острие премина на два-три сантиметра от гърдите на Мърсър и щеше да натроши ребрата му, ако не се беше дръпнал навреме. Той вдигна своя чук, когато Дони отново атакува. Дървените дръжки се срещнаха с глух звук. Рандъл натисна и Мърсър се просна на земята.
Едрият мъж не залитна, но и не се възползва от предимството си. Искаше да си поиграе с Мърсър, преди да го пребие до смърт. Усмивката му стана по-широка и се видя празното място на два от зъбите му.
— Парите, които печелиш от офиса, са те размекнали. Не си толкова корав, както се говори.
Мърсър остана още малко на земята. Не бързаше да стане, затова когато се изправи, завари Рандъл неподготвен. Замахна отдолу, преценявайки разстоянието така, че Дони успя само да се завърти на пети, за да избегне острието.
Рандъл не падна и Мърсър използва инерцията си, за да го удари по крака. Дони замахна и двата чука се сблъскаха. Звънът беше като на счупена камбана.
Мърсър се отмести, но Рандъл отново го нападна и го принуди да отстъпва все по-назад. Въпреки че съумя да се предпази, серията последователни удари започнаха да му се отразяват. Ръцете го заболяха и дланите му ставаха безчувствени. Хватката му върху дръжката отслабна. Дони неуморно размахваше чука, сякаш беше детска играчка. Мърсър се задъха, но дишането на Рандъл беше равномерно.
Двамата вече бяха на петдесет метра от оракула. Мърсър забеляза, че повърхността му не е гладка, както бе предположил, а релефна и направена или от изключително лъскав месинг, или от чисто злато. Освен това беше много по-голям, отколкото беше изчислил. Мърсър добави още шест метра към височината и диаметъра на сферата.
Двамата мъже обикаляха в кръг, извършвайки лъжливи движения. Дони вдигна чука над главата си и се опита да го стовари върху Мърсър. Мърсър посрещна удара, но едва не падна на колене. Двата чука се заклещиха.
Рандъл дръпна дръжката и се помъчи да изтръгне чука от ръцете на Мърсър, който обаче издържа на атаката, но отхвръкна три метра назад, когато стоманените остриета се разделиха. Този път Дони не изчака, а тръгна към него. Мърсър се дръпна още назад. Не беше в състояние да парира ударите, а само се стремеше да ги отбягва.
Докато отстъпваше, той се блъсна в голямо старинно писалище. Оракулът застрашително се извиси над главата му. Мърсър успя да забележи, че външната страна на глобуса е набраздена от планински вериги и плата. Оракулът представляваше сложно изработено подробно копие на земното кълбо в невиждан мащаб. Рандъл отново замахна. Мърсър се претърколи вдясно до крака на бюрото. Чукът разцепи дървото и преобърна писалището, откъдето като уплашени птици се разхвърчаха ръкописи и пергаменти.
Неуморен като машина, Дони продължи да върти чука. Лицето му остана безизразна маска. Мърсър взе чука си. Немощното му усилие принуди едрия мъж да се отмести встрани, но Мърсър успя да го удари и допълзя до отсрещната страна на съсипаното бюро. Тиса беше наблизо и изпищя, после широко отвори очи, когато Рандъл се отдалечи от Мърсър и тръгна към нея.
— Хей, Мърсър, искаш ли да видиш нещо страхотно? — попита той и вдигна чука.
Мърсър се изправи. Беше облян в пот и нямаше сили.
— Мислех, че си дошъл да танцуваш с мен — с дрезгав глас каза той. — Не може да сменяш партньора си сега.
— Ще продължи само секунда. — Рандъл знаеше, че ако нарани Тиса, Мърсър ще го нападне, заслепен от ярост, и ще бъде лесна жертва.