Дони вдигна чука още по-високо, като не откъсваше очи от Мърсър. Щеше да го пусне и да натроши костите на коляното на Тиса.
Някакъв равномерно тиктакащ механизъм в оракула над тях се наклони. Дони погледна нагоре и Мърсър атакува.
Рандъл забеляза движението твърде късно. Ударът не беше силен, но стоманеното острие се заби в корема му. Той пусна чука, преви се на две и тялото му се загърчи в конвулсии.
Мърсър се наведе да вземе чука му от каменния под и реши да довърши схватката. Той откъсна очи от Рандъл само за част от секундата, но Дони беше много по-бърз, отколкото предполагаше. Ударът беше слаб и Рандъл вече бе хванал чука му. На лицето му беше изписана болка, но и ожесточена омраза и убийствена решителност. Той замахна и улучи в рамото Мърсър, който се завъртя на място и предостави на противника уязвимия си гръб. Дони не можа да замахне достатъчно бързо и заби дръжката в гърба му.
Мърсър изпита пронизваща болка. Имаше чувството, че чукът ще излезе от стомаха му. Той извика, когато агонията порази нервната му система и едва не помрачи съзнанието му. Дони продължи да натиска и да върти дръжката в плътта му, като разкъсваше бронежилетката и кожата му. Дървото се обагри в кръв и Рандъл го заби още по-надълбоко в раната.
Коленете на Мърсър омекнаха. Дръжката се измъкна от гърба му, издавайки ужасяващ противен звук. Той се претърколи колкото е възможно по-далеч от Дони. Кръвта му остави диря върху каменния под. Мърсър се изправи навреме, за да посрещне атаката на Рандъл и едва успя да се предпази от удара. Продължи да отстъпва назад, като печелеше време и изчакваше болката да намалее.
— Обзалагам се, че си се почувствал добре — подигравателно каза Дони. — А на мен ще ми стане още по-хубаво, когато завра това нещо в задника ти.
Мърсър се усмихна въпреки болката.
— Първо ще трябва да ми купиш цветя или бонбони.
— Ей сега ще изтрия тъпата усмивка от лицето ти и ще те накарам да си глътнеш зъбите. И след това ще ми се молиш, Мърсър. Ще ме молиш да те довърша. — Дони избърса потта си и размаза боята на косата си на челото. — Все още мислиш, че си по-добър от мен, а?
Мърсър се огледа и видя нещо, което му подсказа идея за план.
— Със сигурност имам по-добър фризьор.
— Нямаш нищо. Всичките ти пари и хорските приказки колко си добър не означават нищо тук долу. Тук сме само аз и ти. Смяташ ли, че докторската степен ще ти спаси живота?
— Не. Фактът, че си проклет тъпанар ще спаси живота ми. Дойдох заедно с петдесет командоси от специалните сили. Докато се хвалиш колко си корав, те претърсват тунелите и след две минути ще намерят тази пещера.
Рандъл очевидно не се беше замислял, че Мърсър може да има подкрепления, и присви очи.
— Тогава ще те убия за една минута.
Зад Мърсър имаше черни железни стълби, виещи се спирално към скелето около горната част на оракула. Той пристъпи към действие още докато Дони изричаше заплахата си. Стъпалата бяха тесни и стръмни и беше невъзможно да прескача повече от две наведнъж. Дони хукна след него и стълбището се разтресе.
Двамата се катереха все по-нагоре. На половината път оракулът беше досами ръката му и Мърсър протегна пръсти да го докосне. Той едва не спря да тича, когато видя отблизо загадъчната машина. Оракулът представляваше огромен часовников механизъм. Повърхността му беше осеяна с малки месингови бутала и колелца. Мърсър надникна през пролуките. Вътре действаше сложна система от бутала, пружини и зъбни колела, които задвижваха детайлите по външната страна. Някои бяха шест-седем метра в диаметър, същински машини във фабрика.
Оракулът беше макет на тектоничните пластове на Земята, огромните плочи от твърди скали, плъзгащи се по течната мантия на планетата. Създателите му бяха познавали геотектониката на плочите и разместването на земната кора много преди да бъдат открити от европейската наука. Тиса беше казала, че чертежите за механизма са отпреди няколко века и че са били занесени в Китай преди петстотин години. Това означаваше, че няколко поколения проектанти бяха наблюдавали движението на Земята, бяха прогнозирали как промените ще се отразят върху различните региони и бяха създали машина, която точно предсказва бъдещи геоложки явления.
Докато минаваше покрай екватора на глобуса, Мърсър забеляза, че Хавайските острови са заострени конуси, стърчащи от почти лишената от особености в релефа равнина на Тихоокеанския басейн. От централния остров се подаваше цилиндър, пълен до половината с живак. Мърсър осъзна, че това трябва да е Килауеа, вулканът, който от години изригва на Мауна Лоа. Живакът представляваше количеството лава, излизащо от вулкана през определен период от време. Наблизо имаше друга, по-малка стъкленица с живак. Това беше Лоихи, най-скоро образуваният остров от Хавайската група. Мърсър знаеше, че върхът на вулкана все още е дълбоко под водата. Майсторите бяха добавяли детайли към оракула всеки път, когато са били правени открития за Земята.